Казват, че е нужно цяло село за отглеждането на едно дете.
Мен лично като родител, тази опция ме ужасява.
Можете ли да си представите дори една шепа хора да ви дават постоянно съвети как да се грижите за детето си?! Това ще е като да имаш не само по една свекърва и майка, но и баба + бабата на мъжа + свекъра + дядовците + комшиите + бабите пред блока + лелите от квартала и всички те ще ти “помагат” в грижите за бебето.
Представихте ли си го?
Защото аз да, и настръхнах.
Разбира се, помощ от близки роднини и приятели може да бъде неоценима, но когато си помолил за нея и тя се случва в премерени дози.
По-често се наблюдава обратния вариант - когато се сдобиеш с дете, всеки се чувства длъжен да ти дава разнообразни съвети, всичките непоискани и често несъобразителни, а за капак са и безкрайните въпроси:
“Ама, защо сега така?”, “Това как го реши?”, “Това защо го правиш иначе”, “Е, как няма да му дадеш еди-какво-си”, “Е, как няма да му забраниш еди-що-си”, “Няма ли вече да почнеш/спреш с това и онова” и още невероятно много, кой от кой по-изнервящи и безсмислени.
Ако трябва обаче да посоча един от най-тъпите и безсмислени съвети, които съм получавала относно отглеждането на бебе, то ще е “Спи, когато бебето спи”.
Ама, разбира се, как не съм се сетила, че мога да спя, докато бутам количката, или докато разхождам спящото бебе с ергономичната раница!
Истината е, че понякога си толкова физически, ментално и емоционално изтощен, че дори вечер в собственото си легло, докато бебето кротко спи в неговото, не можеш да заспиш или сънят ти е лек и неспокоен.
Това си е част от родителството и колкото и кофти да е, все пак е нормален период, който отминава с времето. Но когато някой ти изскочи насреща с многознайни съвети или въпроси, от които лъха осъдителност към действията и решенията ти, не се чувстваш подкрепен и еманципиран, а обрулен, объркан и смотан.
Ако искате да помогнете да нов родител с малко дете, то просто го попитайте как е и се постарайте да изслушате отговора му. А след това попитайте “Има ли нещо, с което мога да ти помогна?” и директно кажете какво можете да направите – да изведете малкото на разходка, да идете до магазина, да приготвите храна или поне кафе.
Ако наистина мислите, че имате точният съвет, който ще е разрешението на проблема, тормозещ родителя към момента, то предложете го спокойно и внимателно, без многознайният тон на “аз съм врял и кипял в отглеждането на деца”.
Имайте наум също така, че бебетата, точно като възрастните, са изключително различни по характер и навици и рядко има универсални формули за справяне с недоволството и раздразнението им.
Та, ако ще има цяло село, което да помага в отглеждането на едно дете, то нека това село предимно пази тишина и се вслушва в родителите, и най-вече ги уважава като такива, а не да налага собствените си виждания, желания и интереси. Или пък селото нека се появява само при нужда, когато е повикано от майката или таткото. Че представете си и какво дете ще израсне, знаейки, че тълпа народ се суети около него с цел задоволяване на потребностите му...
