През 70-те години на миналия век холандският национален отбор по футбол въвежда тактиката на тоталния футбол. Това означава, че в един отбор всеки футболист трябва да може да атакува или да се защитава в зависимост от това кое и кога се налага.

Което значи, че всеки трябва да прави всичко. Не се приема някой да каже – ма аз съм защитник, не мога да вкарвам голове. Или – ми аз съм нападател, моята работа не е да играя в защита. (Виж как ти се развива и футболната култура, когато четеш текстовете на Симето в любимата ми Edna.bg.)

Та чичо ти Йохан Кройф, с когото се свързва тоталният футбол, казвал на футболистите си – бе изобщо не ме интересува какво и колко можете. Искам да мачкате непрекъснато и по целия терен.

В любовта е същото. Сигурен съм, че не можеш да дишаш някой, който започва да ти издребнява, да ти се гъне и шепне, да си брои усилията и да ти обяснява как това можел, онова не можел и как като цяло повечето неща не ги можел. Бил обикновен човек. Не бил сигурен дали да се обвързва и ако не се обвързвал, по-добре да я карате по-полека и без много, много жестове. Ти да не си мумия или да не би да излизаш с мумия, че да не шавате!?

Слушай сега. Ние можем много. Можем да обичаме, да работим, да се стараем, да не се спираме пред нищо. Обаче в течние на годините се намира някой, който да ни каже, да ни „посъветва“ да не правим всичко.

Примерно някоя маминка, която се страхува синчето й да не земе да се мине и да даде повече във връзката.

Да не вземат да го наранят, милото, защото то е много чупливо.

Или приятели, които обясняват как мъжете сме на върха на социалната пирамида и как един мъж не трябва да прави много-много неща, за да не свикнат. Това се отнася и за жените, разбира се. И там са едни пози, едни врътки, едни чупки – сакън да не си помисли, че си лесна, че си достъпна, че бе се ангажирала. Добре де, все нещо си. Или си лесна, или достъпна, или би се ангажирала. А не би ли? Нали всички искаме това. Искаме някой. Само един. Не много. Само един. Е, не би ли се ангажирала именно с него? Виж го. Ти не се страхувай да даваш, да си активна и да си смела. Ако е плашлива хлебарка – остави го да пасе. Ама поне ще знаеш, че той е бил плашливата хлебарка.

Защо ти е тотална любов? Защото само тоталната любов е състоянието, в което се отдаваш всецяло. Без остатък. И получаваш всецяло. Без остатък.

Тогава вникването в другия е като танц, а не като редене на пъзел – равномерно пасващо. Тогава душите се поглъщат, сърцата бият в един ритъм и сексът е размазване, а не механика с елемент на удоволствие. Тоталната любов е липсата на граница на любовта, а понеже в нашия живот границите са важни и задължителни – точно тази граница си струва да не съществува, да я пренебрегнеш, разшириш, разрушиш.

И тук идва най-хубавото - тоталната любов е единственото необикновено нещо, което може да се случи и на най-обикновените хора.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още по темата:

• Трябват ни бащи, а не чичаци!

• Грешките, които допускаме, когато се разделим с някого

• Тя мърка, но и драска

• Ангажираните, свободните и освободените!

• Крачката назад не е подготовка за скок

• За нова година искам топки