В контекста на постоянно отлаганите за все по-напред във времето премиерни дати на дългоочаквани нови филми, всяко подсещане за любимите ни екранни звезди ни кара да се чувстваме двойно по-носталгично. След около месец по кината трябваше да излезе “Venom: Let There Be Carnage”, продължението на световния касов хит „Венъм“ от 2018 година. Лентата няма да види света преди 2021-ва, но на днешния ден няма как да не се сетим за голямата ѝ звезда, Том Харди.
Днес Харди става на 43 години и носталгията по отминалия ни социален живот, в който ходенето на кино не се асоциираше със страхове от вирусни зарази, далеч не е единствената причина да го харесваме толкова много. Използвам първо лице и множествено число, тъй като се числя към феновете на страхотния актьор, макар и да не съм сред най-фанатичните такива.
Правя това уточнение, тъй като Харди е сред култовите фаворити, които вдъхновяват безкрайно страстни фенове и най-вече фенки. Той не е световно разпознаваем колкото хора като Робърт Дауни Джуниър или Том Круз например, но точно заради това по-малкото на брой хора, които са запознати с творчеството и личността му и ги харесват, са толкова по-големи негови фенове.
Аз нямам постери на Харди по стените на дома ми, нито пък негова снимка краси тапета на дисплея на компютъра ми. Но актьорът си е спечелил уважението ми като фен и като критик преди достатъчно време, за да заявя с увереност сега, на 43-тия му рожден ден, без никакво колебание, че Харди е сред най-добрите активни актьори на планетата и да изразя съмнение, че някой може да спори по този въпрос.
Причината за това мое мнение не са мъжествените му черти, татуировките или поддържаната физика. Причината е работата му пред камерата. Също като повечето хора, първият ми досег с него като актьор беше във вече почти легендарния касов хит на Кристофър Нолан от 2010 година, „Генезис“. В него Харди е част от истински звезден ансамбъл, но с лекота се отличава и дори изпъква на екрана.
► Човекът, който иска да спаси киното: Великият режисьор Кристофър Нолан на 50!
Актьорският състав се води от Леонардо ДиКаприо, а сред поддържащите изпълнители личат имена като Марион Котияр, Джоузеф Гордън-Левит и сър Майкъл Кейн. При все това, Том Харди отмъква зрителското внимание с типичния си чар, деликатно изразено чувство за хумор и впечатляващо изпълнени екшън подвизи в сценарий, който безспорно е благодатен за него и неговия персонаж, Иймс.
Първата ми мисъл относно Харди, след като последно гледах „Генезис“, бе, че представянето му във филма е като прослушване за ролята на Джеймс Бонд. И макар и да изглежда безспорно, че смокингът на митичния шпионин би прилегнал идеално на актьора, подборът му на роли след неговия голям холивудски пробив показва красноречиво, че артистичният му диапазон е далеч по-широк.
Но това всъщност си проличава още преди „Генезис“. „Бронсън“ от 2008 година е филмът, към който повечето нови фенове на Харди се обръщат, след като го гледат за първи път в лентата на Кристофър Нолан и решават да се запознаят по-отблизо с него и творчеството му. Бруталният, шокиращ и все пак автентичен филм на Николас Виндинг Рефн предава историята на най-прочутия затворник във Великобритания, Майкъл Питърсън, по-добре познат като Чарли Бронсън.
Том Харди впива зъби в ролята с маниакалния фокус, с който вече сме свикнали да го гледаме да върши работата си пред екрана. Именно за тази роля Харди за първи път решава да качи повече мускулна маса и обръсва главата си гола. Плашещо достоверен, изгряващият тогава актьор е възнаграден с много критически похвали и редица номинации за награди от независими киноорганизации.
Самият Бронсън, след като получава разрешение да гледа филма три години след излизането му, заявява категорично, че дори да загине в затвора, е бил обезсмъртен от „номер едно актьорът на Великобритания“. Думите му бързо се превръщат в истина. Въпреки жестоката конкуренция на други чудесни изпълнители от Обединеното кралство като Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън, Харди се утвърждава като лидер на своето поколение, бидейки първокласен актьор и звезда.
Говорим си за...
Между 2010 и 2020 година актьорът успешно комбинира роли в независими проекти и високобюджетни продукции, справяйки се превъзходно във всички тях. „Дама, поп, асо, шпионин“ от 2011 година маркира един от последните пъти, в които Харди приема поддържаща роля, за да сподели екрана с легенди като Гари Олдман, Колин Фърт и Джон Хърт.
Оттам нататък актьорът е във фокуса на почти всичките си филми. Фантастичното превъплъщение като комиксовия злодей Бейн в „Черният рицар: Възраждане“ го превръща в икона на популярната култура, а страхотният 85-минутен филм на Стивън Найт „Лок“, в който Харди е единственият актьор, който се появява физически на екрана, дава категорично доказателство за изумителната му способност да изнесе дори своеобразен филмов моноспектакъл.
Професионалното му изкачване продължава през зашеметяващата 2015 година. В рамките ѝ излизат цели пет филма с участието на Харди. За поддържащата си роля в един от тях, „Завръщането“ на Алехандро Гонзалес Иняриту, Харди получава единствената си дотук номинация за „Оскар“. Други три от тях пък са редовно подценявани – „Дете 44“, “London Road” и „Легенда“, в последният от които Харди безупречно изиграва близнаци с коренно различни характери.
А петият е вероятно най-влиятелният екшън за изминалото десетилетие, филм с шест награди „Оскар“, с които доминира на церемонията през 2016 година, и хит, завинаги запечатан в колективната зрителска памет. Името му е „Лудият Макс: Пътят на яростта“ и в него Харди изиграва главната роля на Макс Рокатански с истинска звездна харизма и дълбок психологизъм.
Лентата умело вплита теми като оцеляването в пост-апокалиптичен свят, на какъвто нашият заприличва все повече, и феминизмът, олицетворен от многото поддържащи героини, заобикалящи протагониста. Естетически издържан до съвършенство, филмът представя артистични изобразен екшън от най-висок калибър и заема мястото си в историята на киното с категоричност.
След 2015-та, Харди забавя творческото си темпо, макар и оттогава насам да е правил впечатляващи роли в телевизионни проекти като „Табу“ и “Peaky Blinders”, както и в „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан, където за пореден път демонстрира способността си да държи еднолично зрителското внимание под контрол в ограничените рамки на кабина на изтребител. Колкото и време да си е взел за почивка през това време, няма как да е било незаслужено.
През 2018 година Харди изиграва главната роля на Еди Брок в комиксовата адаптация „Венъм“, която, въпреки негативните критически отзиви, се превърна в международен хит с приходи в размер над 800 милиона долара, голяма част от които дойдоха от Китай. В амплоато актьорът отново тества границите на диапазона си, този път експериментирайки с похвати на физическата комедия.
Харди има договор за две продължения на „Венъм“, едното от които е вече заснето и светът се надява да види догодина. Оттам насетне ще очакваме още на брой и още по-предизвикателни начинания от страна на един от най-бележитите актьори на своето поколение. Сигурно е, че в дни като настоящите, в които киното е подложено на заплаха за съществуването си, то има нужда от всичките си звезди.
Прочетете още от Георги Петров:
- От звезда до независим артист и обратно: Робърт Патинсън и кариерата му дотук
- Човекът, който иска да спаси киното: Великият режисьор Кристофър Нолан на 50!
- Големият Джони Деп на 57: Една легенда на кръстопът
- Клинт Истууд на 90: Американската филмова легенда през очите на свой български фен
- Една легенда на 80: Най-паметните цитати от кариерата на Ал Пачино
