Обикновено, ако някой дойде, той след известно време си тръгва.
НО!
О, когато си тръгне не отбилият се на кафе приятел или съсед, не гостите, които сме поканили на парти и дълго сме се готвили за тях, не родители или роднини, колеги или просто навлеци, а ТОЙ, тогава става потоп от сълзи, земетресение от разместване на душевни пластове, ядрен взрив от разкъсано сърце и още, и още. Той с главните букви. Този, без когото не сме си представяли живота.
С когото сме делили къща, легло, хляб и вино, разменяли сме си тениските и хавлиите, четките ни за зъби са се опирали една на друга, а бельото ни се е прегръщало в центрофугата на пералнята и се е ветреело дружно пред очите на целия свят.
Този, когото сме приели като единствената си половинка. На чието рамо сме заспивали уютно и на чиито плещи сме стоварвали проблемите от деня, защото те са били здрави и сигурни.
Този, който ни е водил за ръка през препятствията и ни е пренасял на ръце през житейските локви. Бил ни е опора и съмишленик, съветник и опонент, ти баща, ти майка, слънце за очите ни и радост за сърцето ни. Карали сме се за дъската в тоалетната и за незатворената тубичка на пастата за зъби, за неприкосновеността на мъжката самобръсначка и трите чифта самотни чорапи зад дивана.
Мълчали сме си по цяла неделя, защото пак ли аз да изведа кучето в дъжда и колко пъти ти казвам, че кюфтетата не се взимат току-що извадени от тигана, а се чака да бъдат сервирани. Повишавали сме си тон и сме се заплашвали, че край, така повече не може, тръгвам си, прав ти път, крива ти пътечка, да не съм ти даденост, да не си ми длъжен, жени има много красиви по света…, за да се сдобряваме след това по най-сладкия, вкусен и нежен начин, което е всъщност доказателство за единството и борбата на противоположностите, свързващи двама души в една амалгама.
НО!
Една сутрин или една вечер той (ТОЙ!) наистина си тръгва. С „Вината е в мен, ти си прекрасен човек, но аз съм гадняр” или с „Дойде ми до гуша, опитах, не мога!”, или просто без думи. Взима един сак с дрехи, две книги, ръцете си в джобовете… имаше го, няма го. Какво правим тогава?
Хвърляме се в краката му и хълцаме „Без теб ще умра”, запазваме гордо мълчание, кряскаме „Махай се от очите ми!”, варианти колкото щеш. Нито един не помага. Защото миг или нощ след това, ще се каеш горко и за унижението да спираш някой, който вече не те иска, и за гордостта да не си надвиеш на ината и да му кажеш простичко „Остани”, и за крясъците, с които наистина го прогонваш, а той може би е очаквал да го спреш. Няма начин да знаеш кое е правилно и кое не. Контрата си остава у останалия. Изоствения. Много грозна е тая дума и лично аз избягвам да я употребявам.
Кученце или котенце не се изоставя, камо ли човек. Но фактът е факт. Давайте да мислим какво правим оттук нататък. Сълзите и сополите са ясни. Помощта от приятели – също. Давенето на мъката в чаши вино или водка – задължително. Писането на статуси в социалната мрежа – крайно нежелателно, но сред третата чаша трудно се озаптяваш. Звъненето на пожар или смс след смс-а води само до „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват”.
Да, абсолютно извън обхват е. Извън обхвата на ръцете ти, на погледа ти, на празната възглавница до главата ти, на самотната ти четка за зъби в банята, по-самотна си от трите самотни чорапа под дивана, дъската на тоалетната чиния те е затиснала така, че не можеш да дишаш, а забравената мъжка самобръсначка стърже на сухо гладкия ти откъм ясна мисъл мозък.
„Самота, само тя ми остана от теб”. Справяй се. Свиквай. Вчеши си мислите на прав или на крив път, само за да не стоиш като египетска мумия, готова всеки миг да се разпадне от досега с полъха на спомена отпреди две минути или два дена. И след два месеца пак ще боли. И след две години. Зависи от теб. Тръгналият си си е тръгнал. Оставаш ти. ТИ! Не ТОЙ! Няма вече той.
Раздяла е от женски род, както и любов, както и болка, както и среща. В този ред – преживяваме раздялата с любовта в болка и се готвим за нова среща. С утрото, с деня, с хората, с възможностите. Просто някой си е тръгнал. Какво да правя? Всичко друго, освен да му отвориш отново вратата. Защото от иди ми-дойди ми може цял живот да стоиш на течение. Което най-малкото не е здравословно.
- Мъж искам, сега го искам!
- А на следващия ден срещнах Иван…
- Не съм ти вързана в кърпа!
- Любовта побеждава всичко? Дръжки!
- Скрити съкровища от спомени, сладки записи на живота или просто усмивки от старите ленти
- Байпаси за любовни инфаркти не са открити!
