Точно твоят глас е най-важният

13.05.2020 13:00

„Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ - Данте Алигиери

Преживяваме нечувано и невиждано досега изпитание – приключение, което разбива представите ни за нас самите и за света, в който живеем, и което поставя трудни въпроси – както пред всекиго поотделно, така и пред всички ни заедно. И поотделно, и заедно пресичаме видимата и невидимата граница между старо и ново, между познато и неизвестно, между страха и надеждата.

Още от Авторите

Това, което се случва, съвсем не е въпрос само от научно естество. Да, има различни специалисти и тяхното мнение е важно, но то съвсем не отменя и не подменя усета, интуицията на всеки един от нас. Не отменя правото на мнение, на глас, на действие и на въздействие. Напротив! Надали е имало в човешката история толкова всеобхватно преживяване, в което изборът на всеки един да има толкова решаващо значение. Нека не мислим за себе си като за безгласни букви, като за пионки върху нечия чужда шахматна дъска. Щом сме тук, светлината има нужда от нас. И нашият избор е неделима част от ключа към хармонизирането на нас, на ситуацията и на света.

Когато пътуванията навън и живата телесна комуникация с другите са ограничени, значи е време за пътуване навътре и за целебни разговори със себе си.

Следват изречения за довършване, които всеки може да допълва по желание и усет. Изречения подсказки, които да ни помогнат да извадим на светло „съкровища, пазени в тъмни места“, да чуем и да уважим вътрешния си глас, да разпознаем и да последваме светлината, която ни идва отвътре винаги когато я потърсим и се решим да я погледнем в очите.

Трудно ми е да покажа на другите своя/-та...

В тази ситуация се чувствам...

Отвътре ми идва страхът от...

Отвън ме връхлита страхът от...

Не желая да бъда насилван/-а да...

Отстоявам правото си да...

Искам да се осмеля да...

Вече не ме е страх от...

Доверявам се на ...

Искам да си простя за...

Слабото ми място е...

Силата ми расте, когато...

Губя силата си, когато...

У мене расте смелостта да...

Решавам да се грижа за себе си не по-малко, отколкото за...

Искам да се събудя за...

Винаги мога да разчитам на помощ от...

Усилвам светлината в себе си, като...

И аз, и светът имаме нужда от...

Подпомагам света, като се радвам на...

Искам да се разделя със...

Искам да се прегърна със...

Идва ми в повече...

Не ми достига...

Това преживяване ме предизвиква да...

Искам да се отдалеча от... и да се доближа до...

Според мен смъртта е...

Не се страхувам/страхувам се от смъртта, защото...

Връзката/границата между живота и смъртта е...

Разболявам се, когато...

Оздравявам, когато...

Моето здраве зависи в най-голяма степен от...

Промяната, на която твърдо съм решен/-а, е...

Време е да започнем да си задаваме въпроси и да търсим отговорите им най-напред у себе си. Време е да се вслушваме първо в интуицията си и едва след това в гласовете отвън, колкото и авторитетни да са те. Време е да отдаваме почит не само на мислите, но и на чувствата и емоциите си. Време е да осъзнаем, че нашият избор, нашият глас имат решаващо значение – и то не само в дни на изпитания, а всеки ден, всяка минута. Време е да се осмелим да се ангажираме – със себе си и със света. Защото, както е казал Рафаел Сабатини, „съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който може да пребивава живата душа.“