Имате ли чувството, че декември ви разказва играта? Че преколедното настроение и мигащите светлинки постепенно ескалират в пълна истерия, от която ви кънти главата и пищят ушите?
Лично при мен това е единственото (почти) време от годината, когато ми се иска да съм stay-home-mom. Думата на български е “домакиня”, но това никак не отразява смисъла на английския израз, тъй като аз и сега съм домакиня. Почти всички жени, които познавам, работят на пълен работен ден и същевременно са домакини 24/7.
Та, през декември, когато задълженията в службата и вкъщи се удвояват, се улавям в мисли как единствено, ако не ходех на работа, щях да успея да смогна без излишен стрес с цялото коледно пазаруване на храна, напитки, подаръци, украса и лекарства, да подготвя къщата, мъжа, детето и себе си за предстоящите празници и поредица партита, да излекувам същите, защото зимните вируси не прощават, после да измисля, че и реализирам коледното меню, след това новогодишното, да направя сладки с форма на ангелчета и да фотографирам надлежно всичко изброено, че да видят и другите в социалките колко добре се справям с декемврийската лудост. Да не забравям и детската градина с всичките им типични за сезона изисквания.
Нека не звучи горделиво, но аз и сега успявам да се справя с тия неща, без частта със сладките и с мнооого повече стрес, който превръща иначе симпатичния пачи крак около очите ми в ясен белег на остаряването и никакви лифтинг кремове не могат да помогнат.
Истината е, че декември като последен месец в годината съчетава в себе си на практика всичко – от безобразно разнежено състояние, в което искаш да раздадеш себе си на света и да бъдат всички щастливи, през пълната истерия покрай прекалено многото работа и лекото безпокойство, че имаш нужда от повече украса вкъщи, тихата гняв към тълпите по улиците и опашките в магазините, до искрена депресия как още една година отминава, а ти не си успял да постигнеш това или онова, чувстваш се неспособен и нещастен, липсват ти хора, чувства и емоции, които не знаеш как да си набавиш и изобщо как ще съумееш да продължиш напред?!
Интересното е, че това се повтаря всяка година по същото време, но човешката природа е така уникално построена, че подобни емоции ѝ действат като катарзис и след преяждането с храна и емоции, успяваш да се пречистиш и продължиш напред смирен и окрилен.
Декември е онзи възел, който сме успели да завържем през предходните месеци, а съдбата ни помага да разплетем, независимо искаме или не.
Защото все пак всяка една нова година и съответно ново начало трябва да започнат на чисто, че да имаме пространство да спокойно омажем отново нещата.
Затова дишайте дълбоко и давайте напред. Не се отказвайте от празнуването, украсяването и създаването на коледна атмосфера, защото именно това ще ви остане като спомен. Лошите неща избледняват и се забравят, когато се даде шанс на добрите, а няма нищо по-хубаво от това да се присещаме за топлия уют на декември, потънал в аромат на цитруси и елха, мигащи светлинки и заскрежени прозорци, и трепкащо в гърдите щастие, че нещо прекрасно и магично се случва в това време на годината.
