Тялото ни – смъртен враг или верен приятел

16.10.2020 13:00

Тялото ни е дом на душата ни. И временен, и единствен, поне засега. То е едно от най-големите богатства, с които разполагаме на тази земя. Но даваме ли си сметка за това? Осъзнаваме ли ежедневно този дар, или започваме да го ценим едва когато той вече не отговаря на очакванията ни, когато спре да ни предоставя безропотно онова, което сме свикнали по подразбиране да получаваме от него?

От раждането до смъртта си ние сме разпънати на кръст между човешкото и божественото в нас. Ние сме и двете – но колкото и да се развива, човешкото ни аз не може да надхвърли мъдростта на божествената ни същност. Не може и да я опознае изцяло – може би защото не би могло да я понесе.

Но тялото ни има своя съкровена връзка с нея и ревниво я пази. То е най-честното наше огледало, което онагледява онова, което преживяваме – и това, за което знаем, и онова, което крием и от другите, и от себе си. То не скрива от нас истината, за която нерядко си затваряме очите. Защото то, тялото, помни, че истината лекува.

Още от Авторите

Но изслушваме ли го, или му запушваме устата? Подкрепяме ли го, или му противодействаме? Доверяваме ли му се, или го подозираме? Обичаме ли го, или се страхуваме от и за него? Приемаме ли го, или го отхвърляме? Опознаваме ли го, за да го обикнем, или се опитваме да го натикаме в някакви наши временни модни представи за красота и норма? Харесваме ли го, или го критикуваме безмилостно? Даваме ли му онова, което то наистина иска, или го анестезираме и дрогираме, лишавайки го от почивка, разходка, въздух, радост, удоволствие?

Съзнаваме ли, че тялото ни не е някакво безпомощно творение, което без непрестанно наблюдение, изследване, тестове ще се обърка, ще зацикли, ще ни навреди или ще ни изостави по пътя? Помним ли езика, на който ни говори, или все повече имаме нужда от преводач и за най-простичките неща, които ни казва? Като например:

- повишена температура: вероятно преживяваме вътрешен и външен конфликт, натрупали сме силни емоции, които не сме си позволили да изразим навреме и адекватно; с температурата тялото ни помага да се справим с вътрешния студ, който по една или друга причина е навлязъл в ума, в тялото, в живота ни и краде енергията ни;

Говорим си за...

- кожни проблеми: кожата символизира границата ни със заобикалящия свят; проблеми с нея указват трудности в себеизявата ни, търкания „по границите“, предизвикателства за решаване; тя е и най-големият ни очистителен орган и винаги се опитва да изхвърли онова, което ни трови отвътре, стреми се да изчисти тялото ни и да ни помогне да се справи с нещо, което ни идва „в повече“; кожата прави видими неща, които иначе трудно бихме се осмелили да заявим, и ни помага да оздравим дистанцията между нас и света;

- гадене: нещо или някой ни идва в повече, натоварва ни, но и ни предизвиква към промяна, към разширяване на границите;

- умора, изтощение: вероятно пилеем енергията си; имаме нужда от промяна и от почивка, а не от поредното кафе или енергийна напитка;

- проблеми със съня: преживяваме вътрешен или външен конфликт, който, отхвърлен през деня, изплува нощем, когато активните ни занимания отстъпят назад и когато вече не можем да бягаме от себе си;

и така нататък, и така нататък...

Тялото ни е божие творение; то е инструмент на душата ни, средство, което ни помага да отидем там, където искаме, да докоснем себе си и другия, да озвучим и да онагледим мислите и чувствата си, да въплътим мечтите си... Да живеем Живота.

То не е наш смъртен враг, нито е безразлично към начина, по който се мислим и чувстваме. То е в ръцете ни – но и ние в неговите. И е жизненоважно да бъдем в сътрудничество с него, да се вслушваме и да го изслушваме, да бъдем нежни и търпеливи. Да го подпомагаме и да му вярваме, като на истински приятел.

Приятел, който няма да ни спести истината – дори когато от нея ще ни заболи. Приятел, в чието присъствие се чувстваме сигурни и защитени. Приятел, на когото е време да се осмелим да не запушваме устата.