Обещах ви продължение на предишната тема, защото един текст не ми стигна да обхвана цялата дълбочина на въпроса. Връщаме се отново на темата хикс. За женския оргазъм. Къде започва той - в тялото или в ума? На този въпрос ще се опитам да отговоря днес. В началото и аз си мислех, че всичко опира до умения и до физически фактори. Всъщност едва по-късно разбрах, че истинският секс е въпрос на интимност. На взаимно допълване. На докосване, което прелива от единия партньор в другия.
Именно това е интимността. Усещане за отдаване. Усещане за взаимност. Усещане за сливане. Усещане, че тялото ти вече не е твое, то принадлежи на мъжа, а неговото тяло принадлежи на теб в този момент. И не само тялото. Тялото е проводник, то е мост, по който душите минават, за да се срещнат по средата. Ако между телата няма съвместимост, душите не могат да се допълват. Затова и е толкова важно телата да говорят на един език. Ако езиците са два и те са коренно различни, става сложно, досущ като в живота.
За да се улесни цялата тази игра на сетивата, мъжът трябва много добре да познава жената. Ерогенните зони не само на тялото ѝ, но и на душата ѝ. И обратното, разбира се. С тази разлика, че ние, мъжете, сме много по-лесни. При нас бутонът е само един, докато жената е цяла система и ако прекъсне една жичка – прекъсва цялото захранване. Няма ток. Загазил си.
За да не оставаш на тъмно, мой човек, ти, който вероятно ще бягаш от тия думи, но аз все пак ще ги напиша, не се задоволявай с твоите пет минути. Превърни петте минути в половин час, после половиния час в един. Не бъди доволен на малкото. То със сигурност не успява да задоволи партньорката ѝ. Влез в мисълта ѝ, обсеби я, разбери какво ѝ харесва, разбери какво я пали, разбери откъде идват пожарите в нея, не ги потушавай с тъпо поведение, остави ги да горят и да се разрастват, остави ги да я сгреят отвътре. Покажи ѝ, че си луд по нея, кажи ѝ го и ѝ го покажи, всеки ден, с малки жестове, с правилните думи. С усещане за най-нежното в нея. С приливи на галантност. Не бъди добър. Бъди по-добър. Всеки път все повече и повече. И ще я забележиш. И жена си, и промяната в нея. Разцъфването на розата никога не остава незабелязано.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- За женския оргазъм и мъжкото внимание
- „Жълт олеандър” – история за лудостта и всички нейни коридори
- Шамарът на Уил Смит - въпрос на достойнство
- Обичай жената в огледалото
- Човекът е крехък и чуплив като стъклена чаша
- „Петя на моята Петя“ – минало и настояще, преплетени красиво
- Тревожността – една ежедневна битка с невидим враг
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
