В свръхдинамичния модерен свят на киното ходът на кариерите на редица млади изпълнители следва неестествена и, честно казано, категорично неправилна траектория. Много от тях стават звезди, преди да са се утвърдили като качествени и постоянни актьори. Повечето на свой ред страдат от това, обречени да опитват отново и отново да повторят магията в друг филм и в друго амплоа.
Малко са тези, които намират начин да съвместят ролите в касови хитове, които им се предлагат от големите студия и които са им необходими, за да задържат звездата им на холивудския небосклон, с появи в по-нискобюджетни, интимни и артистични филми, в които да разгърнат и демонстрират таланта си.
„Аз, Тоня“ е един такъв филм. Тя, Марго Роби, е една такава актриса.
Австралийският ангел от Куийнсланд започва кариерата си с появи във филми, реклами и сериали в родната си страна, включително с роля в сапунената опера „Съседи“, където кариерите си са започнали и нейни именити сънародници като Ръсел Кроу, Кайли Миноуг и Лиам Хемсуърт. През 2011 година Роби се мести в Лос Анджелис и две години по-късно звездата ѝ изгрява с ролята ѝ във „Вълкът от Уолстрийт“ на Мартин Скорсезе.
В нито една от всичките ми предишни статии за този сайт, в които съм профилирал кариерата и живота на различни актьори и актриси, не съм си позволил да дам квалификацията „ангел“. Не съм го правил, защото съм наясно, че в момента, в който започне да употребява такива думи, човек започва да звучи като влюбен първокурсник. В случая с Марго Роби това не ме интересува.
Тя е перфектна. Да, говоря за физическия ѝ външен вид, и не, това не е сексистко – физическият външен вид е първият фактор, с който възприемаме който и да е човек, независимо от пола, когато го виждаме за първи път на живо или на екрана.
Не мога да си представя, че има мъж, който да може да изгледа краткия видеомонтаж, с който Мартин Скорсезе я представя в началото на „Вълкът от Уолстрийт“, и да намери недостатъци в нея. Русата ѝ коса е съвършена, чертите на лицето ѝ са естествени и симетрични, устните ѝ са пълни, но не изпъкват и не привличат вниманието по очевадния начин, по който го правеше Анджелина Джоли в началото на миналото десетилетие.
Фигурата ѝ е живата антитеза на модерния култ към издадените телесни форми, най-често подхранени с ботокс и други химически средства, създаден от жени като Ким Кардашиян, Ники Минаж и други. Бюстът на Роби не изпреварва с половин метър брадичката ѝ, нито пък задните ѝ части стърчат на същото разстояние зад гърба ѝ.
Тя е секси, без да бъде вулгарна; тя е красива и елегантна, без да става натрапчива; тя е атлетична, без да бъде видимо мускулеста или плашещо слаба; и тук някъде любовното ми писмо към нея приключва, тъй като в Холивуд има много красиви жени – е, не толкова красиви, колкото Марго Роби – но много малко от тях са и добри актриси.
А Марго Роби е. Още за ролята си във „Вълкът от Уолстрийт“ тя получава редица напълно заслужени похвали за безупречния си нюйоркски акцент и огненото си представяне на екрана редом с Леонардо ДиКаприо. Саша Стоун от The Hollywood Reporter и Awards Daily я определя като най-добрата актриса, която легендарният Скорсезе е откривал от „Разяреният бик“ насам, и като „забавна, корава и убийствено ефективна във всяка своя сцена“.
Следващата ѝ роля на големия екран е в криминалния трилър „Фокус“ от 2015 година, където Роби си партнира с Уил Смит и засвидетелства още от комедийния си талант, както и от способността да използва красотата си като важен и естествен атрибут на фикционален персонаж, който тя играе.
Независимият проект Z For Zachariah, антиутопичен филм от жанра на научната фантастика с препратки към Библията, събира Роби пред камерата с Крис Пайн и носителя на „Оскар“ Чюител Еджиофор. Лентата получава ограничено разпространение в международен план, но е посрещнат с високи оценки на фестивала „Сънденс“ в началото на 2015 година и с похвали към Роби, която журналисти определят като „една от най-добрите актриси на нейната възраст днес“.
През 2016 година австралийката изиграва две емблематични роли. Появата ѝ като класическата героиня Джейн Портър във филма „Легендата за Тарзан“ не буди кой знае какъв интерес от страна на критици и фенове, но превъплъщението ѝ като Харли Куин в „Отряд самоубийци“ се превръща в попкултурен феномен.
Роби заковава всички характерни черти – нетрадиционният чар, категоричната решителност, симпатичната лудост – на комиксовата героиня, която е криминална партньорка на Жокера в света на DC Comics и, по-специално, този на Батман.
Сценарият на „Отряд самоубийци“ е трагично слаб и малко хора се наемат да оспорват това, когато лентата излиза по киносалоните, но никой не отрича, че от него най-много печели именно Марго Роби в ролята на Харли Куин, която получава всички звездни моменти и готини реплики в действието.
Тези два фактора – качествено написаната роля и съвършено автентичната игра на актрисата – изстрелват популярността на Харли Куин в стратосферата. Костюмът на Роби от „Отряд самоубийци“ е най-популярният и често предпочитан на Хелоуин през 2016 година.
Warner Bros. реагират спрямо златната мина, на която са се натъкнали, по единствения логичен начин – в момента студиото разработва до три отделни филма с участието на героинята, като все още не е ясно кой от тях е с приоритет и ще се появи първи на големите екрани по света.
Но дори всички тези постижения не могат да се приемат като категорично доказателство за чистите актьорски дарби на Марго Роби. Както вече отбелязах, немалко красиви жени и мъже в Холивуд са създавали култ около себе си с една или няколко свои звездни роли, преди да бъдат повалени от собствената си липса на талант пред камерата.
„Аз, Тоня“, който излезе по кината в цял свят в края на миналата година и ще може да бъде гледан на голям екран и у нас като част от програмата на София Филм Фест през идния месец, доказа, че случаят с Марго Роби със сигурност не е такъв.
Лентата разказва истинската, противоречива и неясна история на Тоня Хардинг, американска фигуристка, известна както с постиженията си на леда, така и с нападението, дирижирано от съпруга ѝ Джеф Гилъли, срещу конкурентката ѝ Нанси Кериган през 1994 година. В главната роля Роби до голяма степен тушира собствения си чар, за да изиграе максимално достоверно сприхавата, винаги нахъсана и вечно тормозена от майка си Тоня.
Сценарият позволява на актрисата да изиграе своя персонаж във всевъзможни житейски и професионални ситуации и по този начин да представи Тоня в максимално пълна светлина. Същевременно това позволява и на самата Роби да покаже страни от актьорските си способности, които не бяхме виждали до този момент. Всичко това кулминира с номинация за „Оскар“ за главна женска роля.
Шансовете на австралийката да триумфира с наградата в неделя са много малки, но това няма особена тежест, поне що се отнася до професионалното ѝ бъдеще. На 27 години тя вече е номинирана за „Оскар“ актриса, работила е с режисьори като Дейвид Йейтс и Мартин Скорсезе, а ролята ѝ на Харли Куин я е превърнала в икона на модерната попкултура – и не, това не е никакво преувеличение.
Марго Роби лесно можеше да се определи като Мерилин Монро на нашето време, но всъщност е много повече от това. Тя носи същия поразяващ чар и зашеметяващи черти, но засвидетелстваните ѝ актьорски способности далеч надскачат показаното от Монро на екрана, а и няма репутацията на примадона с огромни претенции и турбулентен личен живот.
Тъкмо обратното – в интервютата си извън образ Роби е показала неколкократно склонността си към самоирония и хумор, наред със земно и почти делнично поведение, а в личен план се омъжи за приятеля си на тайна частна церемония през декември 2016 година и по никакъв начин не е позволила да се вдига шум около семейството ѝ след изгрева на звездата ѝ. С това със сигурност е разбила милиони мъжки сърца по целия свят, но някои от нас поне имат късмета да са си избрали журналистическата професия, покрай която ще продължат да следят забележителната ѝ кариера и занапред.
Прочетете още от Георги Петров:
- Изгряващите чернокожи звезди на Холивуд - кои са те и какво да очакваме от тях
- Дакота Джонсън и Джейми Дорнан: 50 нюанса свободни... да бъдат добри актьори
- Три дами, един „Оскар“ – и то не за главна женска роля
