Тя имаше това, което никоя друга няма – всичко!

18.01.2019 14:30

Винаги съм бил по-затворен и съм пазил своите най-болезнени чувства единствено за себе си. Наречете го неискреност, но аз умея да слагам маска пред другите, защото наистина смятам, че още не се е родил човекът, на когото искрено да му дреме за нещата, които ме мъчат. Освен родителите, разбира се, които обаче по никакъв начин не бих искал да натоварвам със своите терзания.

Ето затова обяснението в любов, което ще последва, е толкова специално.

Толкова специално, колкото специална беше и тя за мен….

Тя беше свежест – всеки път щом я погледнех, виждах лятото и плажа. После ме докосваше с хладните си влажни устни и сякаш ме пазеше от острите слънчеви лъчи.

Тя винаги ме караше да се усмихвам и всеки път уцелваше най-подходящия момент, за да задейства положителното си надмощие над мен. Най-омайващото надмощие…

Всяка глътка от неповторимата й личност беше полъх на бриз в средата на пустиня.

А тялото й – крехко стъкло – само с една ръка можех да я обхвана, да сграбча страстно шията й, миг преди да отпия от устните й.

Тя беше готова да се лиши от съществуването си заради мен.

Гледах я дълго, преди да събера смелост да сложа край – който е живял повече знае, че в живота не винаги всичко е черно и бяло и не винаги любовта към някого определя дали ще продължите живота си с него. Знаех, че тя има това, което никоя друга никога няма да ми даде, но знаех също и че трябва да сложа край на съвместното ни съществуване.

Беше дошъл моментът да се откажа от нея, да я вкуся за последно…

Дали това беше правилният момент? Никога няма правилен момент за нещо подобно…

Дали съжалявам, че го направих? Налагаше се...