Нека си признаем, че ролята на драма куин е желана роля и колкото и да осъзнаваме, че не изглежда добре отстрани, че не сме на 16 или 18, или че с хленчене нищо не става, пак го правим. Сякаш е по-силно от нас и сякаш изпитваме едно неподозирано, макар и леко мазохистично удоволствие. от това да помрънкаме малко за несподелената си любов, грешните си избори или други несполуки в делника ни, като ти разбира се не казваш делника, а казваш звучащото по-съдбоносно - живота.
Човек понякога просто има нужда да помрънка, да го пооплачат, пообдумат и посъжалят малко. Има нужда да й кажат – права си ! Така е! Тоя тъпанар абсолютно не те заслужава и въобще не си струва да го мислиш. Забрави го тоя нещастник ! В тази ситуация тези епитети са абсолютно наложителни, защото, когато се жалваш от него, не очакваш някой, който обективно да ти каже реалностите и да ти развали драмата с истината, а някой, който безприкословно да застане зад теб. Да ти държи ръката и да си подсмърчате. Някой, който да е на твоя страна. Така. Ясно е, че понякога е готино да си жертва, защото така не носиш отговорност за собственото си щастие и е по-лесно да я делегираш тази отговортност на някой друг, да се дадеш, така да се каже и да можеш да посочиш някой, който е направил нещо, най-често негативно към теб, вместо да погледнеш себе си. По-лесно ни е да кажем – той беше, вместо да кажем – аз бях.
Играта на жертва може да бъде твоята игра дълго време, но ако искаш да израснеш, ако искаш да се победиш и да започнеш да правиш нещо по-ралично от това да допускаш една и съща грешка непрекъснато, трябва да спреш да играеш ролята на жертвата. Или поне да се откажеш това да бъде главната роля в живота ти.
Как да спреш да бъдеш жертва?
Като приемеш, че нещата се случват със или без теб. Със или без твоите усилия. Като приемеш, че колкото и да правиш нещо правилно, колкото и да се стараеш, това пак не е достатъчно резултатът да бъде какъвто искаш или какъвто очакваш. Но най-вече да приемеш, че правейки нещо, дори и да е адски много по твоите критерии, не означава, че това е двупосочно. Искаш да е двупосочно, логично е да е двупосочно, естествено е да очакваш някой да прави нещо според твоите критерии, но не е достатъчно и задължително да е така. Ти може да си цвете, а той да не е. Ти може да правиш всичко, а той да е просто темерут Може да е такъв и да го прави без умисъл, че те наранява. Може да не иска да се старае специално за теб, а може и да не обича да се старае на общо основание. Ти си ти. Той е той. Различни сте и ако не приемеш това, ще си обречена да страдаш и да си останеш жертва.
Също така не забравяй, че в една връзка ти не му правиш услуга, каквото и да правиш за него или за връзката ви. Ти го правиш най-вече за себе си, защото така си възпитана, защото така можеш или защото потребностите ти са такива. Ама това не се отнася за него. И не можеш да мрънкаш, защото си правила това и това, а тоя не е правил същото или не е правил нищо. Ми, махай го. Като не ти отговаря на потребностите е още по-тъпо да стоиш и да се надяваш да стане нещо, без да има никаква причина да стане, не е ли така?
И вместо да си стегнеш задника и да си кажеш – ще търся, ще казвам ясно какво искам и какво не искам / „Какво не искам“ е също толкова важно, колкото и „какво искам“ / ще мисля с какво мога да направя компромис и с какво не мога, но най-вече ще гледам да живея, а не да се фръцкам за щяло и нещяло, тя нашата седнала и само брои какво не й се е получило, как не й се е получило, каква принцеса е и какъв смотаняк е тоя до нея. Който тя е избрала. Алоу !? Ти да не си крепостна мацка на сульо и пульо, която тихо си стене за несправедливостите на живота? Не си. Ми като не си, защо сама си даваш ролята на драматичната Геновева, от която струи мрак и печал и която все е неразбрана и все не оценена. Па даже и толкова си харесваш тази роля, че си се самонавиваш да продължаваш с нея.
Накратко. Ти не си жертвата, освен ако не искаш да си жертвата. Винаги имаш избор, а ако не виждаш, че имаш избор, значи само ти не го виждаш. Можеш да си жертва, но за малко, за да видиш, че не твоето. За кратко.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
