Теория на конспирацията: всъщност никой никога не е покорявал Еверест

12.11.2019 12:00

Кой да предположи, че за пръв път в световната история ще се появи конспиративна теория за това дали всъщност Еверест наистина някога е бил покоряван? Камо ли пък, че подобна мисъл ще се роди в моята глава. Бъдете сигурни в едно…

Ако нямах ясни доказателства в подкрепа на теорията си, нямаше да пиша това!

Понеже конспиративните теории са безброй, преди да ви уведомя за шокиращото си откритие, проверих дали някой не се е досетил за него преди мен – не е! Само след малко България ще даде още нещо велико на света! Докато рових из интернета обаче, се натъкнах на още конспирации, които ме зашеметиха. Част от тях сега ще ви споделя, за да ви настроя за бомбата в края на текста.

Един ден всъщност се равнява на четири!

Ако това е така, всички трябва да предоговорим своето работно време със шефовете си, защото на всеки ден и ¼ би трябвало да следва уикенд… Следвайки теорията обаче, то излиза, че събота и неделя всъщност са половин ден… Е, пак е нещо!

Барак Обама може да контролира времето навън

Ако Барак Обама чете Edna.bg в момента, моля да върне лятото поне за следващата седмица, че ще съм в отпуска!

Всички птици са измрели още през 1986-а и са заменени с дронове, които да шпионират населението

Е, с тази теория не мога да се съглася, освен ако тайните служби не са създали толкова близки до живите същества дронове, че да са ги научили да акат навред по главите на хората, включително и на моята преди известно време.

Пол Маккартни всъщност е починал през 60-те и оттогава мястото му се заема от негов двойник

А помните ли теорията на някои български „журналисти“, които навремето твърдяха, че братя Аргирови не съществуват? Според тях единият брат бил истински, а другият холограма или огледален образ, или нещо такова беше...

Някои от тези теории съм срещал и друг път и винаги съм сe чудил колко скучно трябва да му е на човек, за да измисли подобни глупости! Докато и на мен не ми се случи да се превърна в конспиратор!

Всичко започна преди два уикенда, когато с приятелката ми решихме да посетим Рилските езера. Бях много развълнуван, защото никога не бях ходил там. А двамата с нея, като видни планинари и катерачи, игнорирахме лифта и хванахме баира. „Айде, де! Колко пътечка е?!“ надъхвах се, заедно с атлетката до мен. В този момент силно вярвах, че аз съм младият Атанас Скатов и въпреки че никога не се бях катерил където и да е без кола, знаех, че това е така не защото не мога, а просто защото не съм пожелал. Тръгнах много уверен.

Това продължи до първите 200 метра.

Тогава усетих, че дишането ми се затруднява, а краката ми започват да отказват, но въпреки това се стегнах и продължих! За три часа, с много дълги и драматични почивки, а последните метри и пълзейки, успях да измина пътя на лифта.

- Къде са езерата? Защо не виждам езерата? – сам не можех да разбера какво казвам от умора, гаснейки.

- Ееееей, там са! – гордо посочи приятелката ми отвъд скалния баир.

- Така. Ти отивай, остави ме тук! Ще те разбера! Искам да бъдеш щастлива! Ако е писано, някога и аз ще зърна тази красота. Но не и днес! – започнах да се сбогувам с любовта на живота си.

Русото чудо обаче ми се скара и някак си успя да ме накара да отлепя от удобната почва, върху която бях положил легналия си торс. Следващото нещо, което помня, е как лежа на един от острите камъни по пътя към Седемте рилски езера, а над мен се е провесил Христо Ботев, който ми рецитира откъси от стихотворението си „Хаджи Димитър”:

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече…

В следващия момент образът на Ботев се смеси с този на Вероника, която сега беше с неговата брада:

- Давай, още малко има до върха на скалата, за да видим и последното езеро!

- Не мога, извикай планинските служби да ме свалят до колата. Да вземат и хеликоптер!

Очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена…

В състояние на полубезсъзнание, в момент, в който виждах Ботев пред себе си, една мисъл нахлу в главата ми: „Това нещо пред мен няма изкачване! Сега със сигурност знам, че не може да има човек, който да е виждал и седемте езера! Ами ако този баир беше с пъти по-стръмен и не беше 2500 метра, а 8800? Ами ако всичко беше покрито със сняг? Това може да означава само едно:

Не е възможно някой някога да е покорявал Еверест!”