Става дума за вашите. Помисли си колко пъти изпитваш досада, когато трябва да им звъннеш или когато те ти звъннат. Спомни си колко пъти ги прекъсваш, когато са обстоятелствени и колко пъти нервно им довършваш изреченията, защото говорят за неща, за които не са съвсем уверени, като например принсталиране на Вайбъра или нещо подобно.
Факт е, че родителите понякога са досадни, дразнещи, говорят разни неща от тяхното време, които си мислят, че са много интересни или много забавни. Повтарят едни и същи истории, най-често свързани с теб, а понякога направят я нещо нелепо, я се изложат, я те изложат, я и трите. Абе, нека бъдем докрай критични и се съгласим, че родителите понякога са досадни.
Понякога ни е срам от тях. Най-често не си признаваме, но е така. Понякога сме излишно снизходителни с тях, защото сме станали големи хора. А те са станали стари хора.
Тук е моментът този текст да свърне към една тъжна и мелодраматична проза с елементи на самобичуване и извод – „Колко е тъжно, когато нашите остаряват и как ние, младите, отгледани от тях, но неблагодарни, сме ги оставили като захвърлена до кофата за боклук ненужна лампа от шведската верига за обзавеждане със сини букви, която лампа тъжно и самотно мъждука под дъжда, до кофата за боклук, нали“. Понякога флиртувам с подобна идея в името на повече прочитания, повече интерес и повече сълзи и самобичуване.
Аз обаче не харесвам драмата в нито една нейна разновидност. И смятам, че трябва да закопчаем най-горното копче от стоицизъм, вместо да си разкъсаме ризите от рев. Та. Чакай, че забравих за какво бях започнал да пиша. Вашите остаряват. Ти се еманципираш. Досадни са. Въртиш им очи за почти всички неща, за които си говорите. Как гласуват, за кого гласуват, какво гледат по телевизията, как може да са толкова ограничени, че да ядат бял хляб, вместо кето хляб, или че гледат турски сериали. Егати, уж са твои родители, а някак не са толкова представителни и лъскави като теб.
Но в един момент те си отиват. Спират да отговарят, когато им звъннеш. Остават само като име в указателя на телефона.
Аз говоря за многото моменти преди този момент. Обади им се. Или започни да им вдигаш, когато ти звънят. Не бъди толкова рязка. Малко повечко емпатия, бе миличка, как може да си толкова търпелива към някакъв колега, от когото нищо не зависи в живота ти и да се дърляш така с майка ти по телефона.
И сега малко пилешка супа за душата на твоите родители за напреднали.
Заведи ги някъде в чужбина. Опитай с нещо по-близо, до час и половина със самолета. Може и да са пътували, но може и да не са. Едно пътуване ще ги подмлади с 20 години. Ще са с теб. Ще виждат с очите си как се оправяш по летища, хотели, коли под наем, резервации, билети. Не го подценявай това. Те ще видят един свят, който не са виждали. За теб няма да е нищо осбено, дето се вика от София е по-лесно да отидеш до Милано, отколкото до Разград.
Те най-напред ще кажат, че няма да стане. Ще кажат, че ги боли това и онова, че са стари, ще ги е страх да напуснат черпуката си, но ти няма да се даваш. Казваш, че си платила. Те се мобилизират, когато разберат, че вече е платено за нещо и ако не го ползваме ще „изгори“. Ходете бавничко, сядайте по-често покрай фонтаните в Рим, яжте джелато, пийте кафета, ама да не прекалиш с вашите, да им се разтропа сърцето, че нали не са първа младост, а италианците имат силно кафе. Абе, ще се оправиш.
После ги заведи на друго място. Нека летят със самолет, нека се редят на опашките по летищата, нека видят метрото в повече от един град. Всичко това ще им взриви мирогледа. Покажи им свят, какъвто не са виждали през комунизма и за какъвто не са имали пари през демокрацията, а после са остаряли. Нали са ви отглеждали и нали е трябвало да има за вас. През 90-те не можеше да имаш и двете. Трябваше да избираш. Та, там са отишли парите.
Кани ги по-често на гости, гледайте мач с баща ти. Извеждай ги из центъра. Пийте кафета по модерните места, за да видят какво са изпуснали и да са спокойни, че не са изпуснали много. Извеждай ги, за да се разнообразяват. Прати ги някъде на СПА. Пътувайте из България, особено на места, които значат нещо за тях и за да са уверени, че са оставили Републиката в добри ръце.
Седни с тях и им дай задача да направят родословно дърво. Да се върнат колкото си спомнят назад към корените си. Накарай майка ти да ти напише рецептите за нещата, за които все казваш – "Трябва да ми покажеш как правиш еди кое си." Недей да мрънкаш, само ги притесняваш. Нали се разбрахме, че е по-добре да закопчаем най-горното копче от стоицизъм, вместо да си разкъсаме ризите от рев.
Просто живей с тях. Интегрирай ги и не ги оставяй на доизживяване. Имаш само тях.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Прочети още от Симеон Колев:
- Сън, секс, СПА... перфектното лято изглежда така
- Направи първата крачка в бара
- Какво да правиш, ако той има дете
- Скуката на средната възраст
- Проблемът с втория мъж и втората жена
- Изпепелени от любовта
- Любовта не е рационална и сърцето не тупти обективно
- За каква жена мечтае мъжът мечта
- Какъв мъж е мъжът мечта?
- А ти кого избираш – този, който те кара да се замислиш, или този, който те кара да се засмееш
