Аз и ти буквално препъваме часовете, докато вървим напред, уверени в сигурността на средната възраст. Колкото повече остаряваме, толкова по-скъпи стават минутите, защото любовта изисква непрекъснато действие. В разгара на пролетта, докато белите цветове на дърветата падат върху косите ни, ние няма да се оставим на случайността, защото общата ни съдба винаги е съществувала само и единствено в неизбежната възможност да бъдем себе си, независимо от хора и обстоятелства.
Там, където е нашето минало, ние продължаваме да бъдем щастливи. Край брега на морето още се усмихват едно младо момче и едно младо момиче, които стискат ръцете си, вгледани в безкрайния хоризонт. Синьото не е просто в очите ни. То ни си съпътства през цялото време, защото чрез него осъзнаваме колко независими сме от предразсъдъците на другите. Другите обожават да поучават, особено ако върху мокрия пясък личат единствено техните стъпки.
Няма ли с кого да споделиш най-романтичния момент, ти се изгубваш в собствената си тъга. В нея е сиво и празно.
Там е неподправеният ни смях, за който сега ни напомнят ситните бръчици край очите. Погледнем ли се, усмивките отново озаряват лицата ни, тъй като не можем да си представим света един без друг. Вчера, днес и утре са просто дати от календара, които не ни лишават от правото да преживяваме отново и отново вечността, която сме избрали за свой пътеводител. В този момент думата „завинаги“ побира толкова смисъл, че „никога“ се смалява в тъмното като вина, която може да бъде обяснена единствено с нечие отсъствие.
Там е първата ни целувка, докато възрастна жена продава цветя на други влюбени, изпитвайки наслада при мисълта, че тя също е била целувана за първи път. Помним разговора с нея, помним историята ѝ, тъй като рано или късно и на нас може да ни се отдаде случай да разкажем колко много е означавала за нас любовта. Този аргумент също я прави още по-синя.
Там е цялата ни надежда, че часовете, които ни е писано да изживеем заедно, ще изпълват със смисъл всяко очакване. Така и се случва. Аз и ти не изпитахме колебание и за миг, затова в обозримото бъдеще радостта ще продължи да танцува с малките бели цветчета, които сега щедро сипят пролетните дървета върху прошарените ни коси.
Любовта е преспапие, което затиска листовете на отминалите дни, за да ни напомня, че винаги е на разположение и можем да ѝ се доверяваме докрай.
И ако някога все пак изпитаме умора, то няма да е един от друг, а защото там все още са нощите, които будувахме заедно – безсънието тогава е нашата увереност сега, че синьото няма да си отиде от нас. НИКОГА!
Прочетете още от Добромир Банев:
- Празнувай любовта, обичай живота!
- Любовта винаги е сега и никога утре
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- Още една крачка към възторга
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
