Александър Петров
Уважаеми читатели, факс отгоре:
Ако бъдещето ви в ръцете си държах,
какви ли щуротии щях да сторя?
Не знам, но със завидно сигурен замах
на всички ви очите щях със радост да отворя.
Писано ли ви е да сте тъжни
или писано е да живеете с усмивка?
Писано е – хващам се на бас –
от някой друг обаче или от самите вас?
Ако в някой бъдещето ви се крие,
този някой, пичове, сте вие!
Де да можеше тоя дето пише това, което е „писано“, да ми пише и статиите… Щеше много да ме улесни. Така под всеки коментар от типа „Авторът определено има качествата, нужни за употребата на тоалетна хартия на правилното място…“, щях да отговарям:
„Съжалявам, аз нямам никаква вина за това творение… така е писано!“
Само че текстовете сa си мои и когато напиша някоя тъпотия, лично аз си понасям последствията – отивам на правилното място, вадя тоалетната хартия и почвам да си бърша сълзите. Рева и с*ра!
В живота е по същия начин – хора, разберете, че когато нещо не ви се получи, това не е, защото така е било писано, а защото не сте били достатъчно добри, за да се справите!
Опитах се с градивен тон да обясня това на приятелката си:
- Айде сега, така е било писано, не се ядосвай – всяко зло за добро – не можеш да се бориш срещу съдбата! – опита се да ме успокои в първия момент тя, само дето ме ядоса още повече. Как успя в едно изречение да каже трите най-малоумни оправдания?
- Пиленце, това, че ми удари колата в дърво, докато паркираш, не е защото така е било писано, а просто защото не можеш да караш, жено! Сега намери тоя дето пише бъдещето и му кажи, че спешно трябва да намеря 300лв на улицата за нова задница!
Представяте ли си, че някой денонощно със перо в ръка
стои и размишлява каква да бъде баш пък вашата съдба?
А на тоя, дето пише, бъдещето кой решава?
Може би жена му, с броня под ръка, докато бълва лава!
Естествено, след недопустимия ми тон, стихоплетствено умнеене и активно противостоене по темата, последва скандал, който не знам как, но тя спечели. Наложи се да й се извиня, само и само вулканът да утихне. Наложи се да призная и съществуването на съдбата, прераждането и духовете – трите фактора, поради които онова дърво се озова в задницата на колата ми.
И какво стана? В началото на историята бях много отворен и категоричен, но в крайна сметка се оказа, че специално при мъжете наистина има някой, който пише бъдещето им – само че това не е дело на някаква висша сила, а на жените им!
Просто така е писано… написали са го с малките си маникюрени пръстчета!
Изпращайте ми своите мнения, съвети, истории и предложения на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
