Тайните на щастието и седемте смъртни страсти

Това съм аз – жена необикновена, като всяка друга. Нося по пътя си напред своите страхове, мъки, радости и надежди, нанизани по тънките нишки на спомените като невидима, но сизифовски тежка огърлица.

С всяка своя крачка усещам тежестта на направените решения, понесените удари, пролетите сълзи, дадените усмивки, изпълнените мечти и разбитите надежди.

Още от Авторите

Какво да правиш, живот… всеки изминал ден оставя по мъничък белег в храма на душата и за всяка радост или мъка плащаме цената.

Има обаче невидими сили, които не просто ме подкрепят да продължавам напред, но вдъхват увереност, кураж и ми връщат несломимия дух. С течение на времето са се превърнали в здравите основи, върху които се издигам стабилна, готова да посрещна изпитанията на утрешния ден, да продължa борбата за щастието си.

Това са моите седем смъртни страсти, които с времето се научих да владея и сега гордо се наричам тяхна повелителка. А са смъртни, защото всички ние сме преходни и страстите ни си отиват заедно с нас от този свят.

Може би ще ви се сторят смешни, дребнави или пък прекалено прозаични, че да се наричат точно “страсти”, но в моя свят страстта е това, което е устойчиво на времето. Това, което ме е вълнувало преди 20 или 10 години, вълнува ме днес, ще продължава и след десетилетия.

Страстта не трябва да се бърка с временното увлечение, което те грабва за секунди и изпепелява за минути, а утре вече няма и следа от него.

Та, ето ги моите седем страсти, седем малки тайни:

Говорим си за...

Страстта към ароматите

Не, не става дума само за парфюмите, въпреки че още от детството те ми правиха впечатление. Животът е изпъстрен с ухания, които успяват така да се преплетат в него, че да се превърнат в почерка на спомените. Ухания от козметични шишенца, цъфнали дървета, къщата на баба, старите книги, изпраните чаршафи, тихите улички на отдавна посетени места, на училищната стая, на края на лятната ваканция, на разтопено в тигана масло, на босилек, на морския вятър – всички те и още толкова много успяват да ме развълнуват, да ми припомнят забравени вече случки, да ме откъснат от реалността и изпратят в мечтите или точно обратното – да ми напомнят да стъпя здраво на земята. Ароматите са тънките струни на душата и имат силата да изсвирят най-красивата мелодия или да ти причинят главоболие. С тях винаги трябва да се внимава, защото точно като отровата в малки количества са лечебни, но ако прекалиш, последиците са фатални.

Страстта към храната и готвенето

Храната е особено важна част от живота и е пряко свързана с ароматите. Обичам да готвя, обичам и да ям, но нито изпадам в претенциозни гурме-залитания, нито прекалявам с количествата изядена храна. Харесва ми да приготвям обикновени ястия – пилешка супа, мусака, кекс, великденска салата, яйца на очи, палачинки. Нямам амбиции да съм мастър шеф, но с желание действам в кухнята и вярвам, че настроението и готвенето са тясно свързани – както можеш да “излекуваш” минорните в процеса на готвене, така можеш да съсипеш храната, ако подходиш към нея ядосана.

Страстта към пътуването

Не е нужно да е на далеч, нито да е екзотична дестинация, за мен е важно движението. Обожавам да посещавам нови места, дори това да е най-близкият град. Не съм от туристите, които посещават задължителните забележителности, не страдам от желание да видя и снимам всичко, но обичам да се потапям в атмосферата на мястото, да го изживея като местните (за което основно помагат ароматите и храната!) и да го превърна в хубав спомен. Когато пътувам, успявам да се потопя в момента тук и сега, а това е основата на щастието. Затова и когато съм на път, съм винаги щастлива.

Страстта към комфорта

Животът ми се промени, откакто разбрах, че няма нужда да се насилвам да се забавлявам, защото “така трябва”. Да си остана вкъщи с хубав филм или нова книга, или дори да не правя нищо конкретно, а да се наслаждавам на времето за себе си, вместо да се насиля да излизам, защото било петък/събота вечер или не знам си какъв празник/повод – овладяването на това тънко изкуство преобърна живота ми и ме направи в пъти по-спокойна и щастлива. Разбира се, продължавам да водя социален живот, но когато аз реша, че искам и имам нужда от такъв. Започнах повече да слушам себе си и желанията ми, отколкото околните.

Страстта ми да съм организирана

Каква ли страст може да е това? Ами, такава, че още от ранните си ученически години се дразнех как все нямам носни кърпички, постоянно си забравям някъде нещо, чантата ми не е подредена, губя редовно вещи, закъснявам и т.н. Тайно се дразнех, но и възхищавах на подредените хора, които изглеждаха доста по-спокойни от мен. С времето си изградих навика да бъда организирана и точна. Не мога да кажа, че съм перфекционист или вманиачена в детайлите, но определено заживях по-спокойно, като спрях да хабя енергия, време и нерви в това, че не знам къде са ми документите или съм си забравила ключовете.

Страстта към писането/книгите

Едни от детските ми спомени са как изучавам с интерес книгите в огромната библиотека на баба ми и си обещавам, че щом се науча да чета, ще ги прочета всички. Е, това не се случи, защото желанията ми се насочиха към други книги и създадох своя библиотека – не толкова голяма като бабината, но пък с подбрани и прочетени от мен книги. А относно писането, спокойно мога да се определя като графоман – ако не пиша няколко дни, започвам да чувствам неясно притеснение сякаш нещо лошо се случва. Затова пиша. Пиша винаги, та дори и ако е само пост в социалните мрежи.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Страстта към любовта

Любовта има толкова много лица и измерения, че се съмнявам да успеем за един така кратък човешки живот да ги опознаем всички. Но вярвам, че именно любовта е това, което движи всички ни напред. Сърцето може да обича винаги, всичко и всички, без значение дали става дума за партньора, детето, приятелите или цъфналото дръвче в двора. Любовта е многолика и всесилна.

След всяка раздяла идва окриляващата надежда, че сега имаш шанса да се влюбиш отново, а влюбеният човек е винаги щастлив. Винаги!

Страстите са великата сила, която ни помага да търсим щастието си. Вгледайте се дълбоко в себе си, открийте вашата страст, но не позволявайте тя да ви обсеби и погуби. Научете се да я владеете, за да ви бъде в услуга.

Така тя ще ви помогне да сътворите чудеса, а кой не би се гордял да бъде чудотворецът в собствения си живот.

Още от Лилия Дюлгеров: