Тайната на спокойствието е разкрита

24.04.2018 12:00

Ретроградинят Меркурий мина някак незабелязано покрай мен. Това най-малко не означава, че аз не го забелязах, просто се скрих от него. Скрих се в себе си, за да търся отговорите на въпроси. Така умело се бях изплъзнала, че ме намериха отговорите на дори незадените въпроси.

Сътресенията в геополитиката и в местната политическа действителност не оставиха и драскотина върху мислите ми. Причината, затова беше, че старателно избягвах злободневието, което виртуозно заменях с книги, музика и срещи с приятели. Работното ежедневие също помогна, защото ме държеше в сладката прегръдка на вълнението и оптимизма. И така, неусетно, се завихри една странна амалгама от случайности.

Тъй като отдавна знам, че метафизиката така разбърква природното и съществуващото, изследвайки големите области и закономерности на действителното, търсейки трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите. И на мен ми се стори, че трябва да го прочета няколко пъти, за да го осмисля, но се оказа толкова просто. Нищо, че често се използва като синоним на философията.

Дребнотемието никога не ме е занимавало, а конкретиката не е сред силните ми страни. Обичам да наблюдавам процесите и влиянието им върху съдбите ни. Преди не беше така. Твърде много се страхувах да не загубя близките си, парите си, работата си. Оказа се, че се страхувам от самия страх и това ме разсейва от голямата цел.

Незамисимо дали пътят до нея ще е дълъг десетки години, или десет дни.

Голямата цел изисква да вървиш към нея безотказно, с малки стъпки, преодолявайки големи препятствия, пестейки думите и наблягайки на действията. Това е единият от отговорите, които получих, а похабих толкова време да сблъсквам мислите си със страховете.

Урокът, който научих, е, че отговорът е бил толкова близо, просто не съм била готова да го осъзная. Сега дори насила да се старая да се страхувам, в душата си откривам само мир и спокойствие.

Никой от нас няма да остане вечно тук, ето защо е излишно да се тревожим, необходимо е само да действаме, без да се отказваме.

Скептиците, които познавам, биха нарекли това старост. Странно, че не се чувствам стара, напротив. Тук и сега получих онази свобода да знам, че това е само началото на по-добрия ми живот. Съвременните гурута по личностно развитие биха нарекли това автосугестия. Навярно щях да се съглася, ако не беше онзи покой вътре в мен.

Освобождаването от страха веднага отвори пространство за нещо още по-хубаво – липсата на самота. Когато се освободих от самотата, която признавам ме гнетеше в последните няколко години, спрях да се оглеждам за 100% идеалната половинка за мен. Насладата на собствената ми компания ме направи независима.

Независима от всички капани, които егото ми поставя. От нуждата да се харесвам на всички на всяка цена, да се съгласявам с условия, които не ме устройват или да не си тръгна от ситуция, коятто ме напряга, за да не огорча някого.

И тъй като във Вселената няма празни пространства, осъзнатостта привлича правилните елементи. Те може да са хора, ситуации, срещи, книги, знаци. Всички онзи неща, които отнемат тревогата, а когато притеснението изчезне, се появяват пртньорите. Не, нямам предвид пратньори в бизнеса и/или живота. Партньори може да са действия, думи, дела, или дори бездействия. Може да е спонтанно решение или нещо, което чуваш за първи път, а ти звучи толкова познато.

Струпването на всички, за удобство ще ги нарека - обстоятелства, доведоха до решения, които ми донесоха облекчение. Само една година измина откакто Съдбата ме дари с най-голямото богатство в живота ми. Да, човешки същества са и да, сега, когато имам ясен поглед, мога да оценя, виждам и прозирам, че страхът не този, който пази живота ти, страхът от отхвърляне, неразбиране, изоставяне е най-голямото бреме, което носим на плещите си.

Да, навярно ще има такива, които ще ни отхвърлят, но, повярвайте ми има още толкова, които ще ни приемат. Сигруно ще срещаме неразбиране, но обратнопропорционално на това, в други ситуации, ще получаваме разбиране, навярно ще ни изоставят, но истински ви обещавам, че ще срещнете хора, които никога няма да ви пуснат.

Истински важното е да сме убедени какво точно искаме, да го поставим върху фундамент от определени ценности и да се вслушваме в интуицията и сърцето си. Е, да, ще изпадаме в заблуди, но имайки ясно, а не като в замъглено огледало съзнание, ще откриваме много повече съмишленици, отколкото врагове. Освен това враговете не са нещо непременно лошо. От тях ще научим най-устойчивите уроци.

Приятелите са за да те утешят, да се радват с теб на победите и успехите – повярвайте ми, това е най-трудната част. Да се радваш на успеха на другия. Само допреди месец не можех, независимо че гръмко го проповядвах. Да, откакто се освободих от самозаблудите, не се усмихвам толкова често, понякога плача, но не крия сълзите си, а когато се семя – се смея искрено и от сърце.

Спрях да се побърквам от гняв заради загубите, защото вече знам, че са временни. Както между другото и победите.

Не казвам нищо ново, навярно, просто сега вече споделям собствената си опитност и действителни преживявания в целия този процес. Има още много път пред мен, но връщане назад – няма.

Защото с идването на живота в упътването за употреба никъде не пише лесно. А когато е най-трудно, винаги ще има някой, на когото можеш да се опреш. И е твърде вероятно все още да не го познаваш. Ти само бъди добър, осъзнат и почтен.

Още от Ива Екимова: