Винаги, когато си връщам спомените за различни мои почивки и пътешествия, усещам сгряващо щастие. Същото щастие, което съм изпитвала и тогава, вървейки по нови пътеки, виждаки нови гледки и опознавайки нови места.
Улавям се в мисли как искам да се върна пак там и тогава, за да изживея още веднъж радостта и красивите емоции.
После се замислям защо съм била така щастлива? Каква е причината? Самата дестинация или вълнението, че най-сетне съм стигнала до нея? Или знанието, че съм в отпуска и се наслаждавам на свободно време?
Постепенно осъзнах, че причината да съм била толкова щастлива по време на пътуванията ми, се крие в присъствието в момента.
В ежедневието си – това обикновеното, дето трябва да ходим на работа, да не забравяме да си платим сметките и вземем децата от градина, освен, че сме натоварени с битовизми, често потъваме в размишления за вчера и притеснения за утре. Тормозим се от допуснати вече грешки, планираме програмата за идните дни, напомняме си за нещо в бъдещето, което е важно и не бива да се пропуска… казано иначе - не присъстваме в момента.
Мислите се реят къде ли не, но не и тук и сега.
И така се случват неприятностите – губим си ключовете, забравяме си книгата в автобуса, стъпваме в локва, закъсняваме за среща, и се ядосваме, и се нервим…
Когато обаче пътуваме някъде за удоволствие, мислим за нещата, които виждаме и ни се случват сега, те държат вниманието и интереса ни, а оттам – задържат цялото съзнание в сегашното. Именно така успяваме да се насладим на всяка минута от случващото се, както и да бъдем в пъти по-осъзнати за него.
Забравяме за проблемите от вчера и притесненията за утре, защото днес е прекалено интересно, за да го игнорираме.
В крайна сметка, това не е нищо ново под слънцето. Щастието е възможно единствено тук и сега. От вчера може да имаме само спомени, а за утрешния ден - надежди. Но трепкащото слънчево чувство на радост и вълнение може да бъде възможно само, когато присъстваме в сегашното – с мислите и сърцето си.
Не е нужно да сме някъде извън нормалната си среда, да пътешестваме или да правим нещо екстра, за да се домогнем до щастието. Реално то е винаги близо до нас, само ние нямаме “очи” за него и го пропускаме.
Затова трябва да се научим да “отваряме” погледа си за повече неща освен проблеми и битовизми, както да държим фокуса си върху важното в живота, а то не е нищо по-различно от момента тук и сега. Защото само настоящето може да бъде повлияно и моделирано от действията ни по наш вкус и желание. Нека се постараем и да го направим по-добро, а оттам и по-щастливо.
