Животът е най-големият учител - колкото изтъркано, толкова и вярно.
Често ми се случва да се обърна назад към отминали тежки периоди и да си мисля как можех да се справя по-лесно с тях. Или пък да си кажа “За какви глупости съм плакала едно време…”.
Ще си позволя да формулирам някои от най-важните житейски урока, които съм научила по трудния начин, пък току-виж били полезни на някого.
1. Работата не може да бъде единственият ти приоритет - да се остава (редовно) отгоре на регламентираното работно време не дава никакъв положителен смисъл. Единственото, което ще постигнеш, е да се стресираш и прегориш рано-рано. Балансът е важен.
2. Купоните и свободното време не могат да бъдат единственият ти приоритет - колкото и да е вярно, че този живот трябва да се живее, не следва да се прекалява. Отново - щастието в поддържане на здравословен баланс между работа и личен живот.
3. Нищо похвално няма в това винаги да закъсняваш, единствено доказва, че не можеш да се справиш със собственото си ежедневие. Особено пък за жените - максимата “аз ще го карам да ме чака” е толкова остаряла, колкото и той да ти каже “това е женска работа, аз не пипвам чинии/тенджера, парцал”
4. Ако някой те нарани с поведение или думи и не покаже съжаление или извинение, то го изключи от живота си на момента и забрави за него. Ако ти е трудно, то си представи, че те е ухапала змия - ще хукнеш веднага след влечугото да му търсиш обяснение за поведението или ще си превържеш раната и потърсиш помощ?
5. Никога не се моли за любов - колкото и да обичаш някого, колкото и да искаш да дадеш живота си за него и да си мислиш, че няма да можеш да дишаш, ако този човек не е до теб, приеми, че другата страна не споделя същите чувства и продължи напред. Нищо добро не излиза, ако се молим да бъдем обичани. Ще получим само съжаление и после пак ще бъдем зарязани.
6. Личността ти може да бъде формирана единствено от теб, тоест - не очаквай някой друг да ти помогне да се чувстваш пълноценен човек. Към това следва да се стремиш сам/а.
7. Ако определена връзка те прави повече нещастен/на, отколкото щастлив/а, то трябва да я прекъснеш на момента. Без значение дали става дума за семейни, приятелски, работни или любовни отношения, ако се чувстваме постоянно угнетени, недооценени, неуважавани, подценявани, то значи няма смисъл да инвестираме повече време и усилия. Дори и да е тежко, сложи себе си за приоритет и продължи напред, оставяйки в миналото всичко, което не ти служи.
Вместо заключение бих искала да спомена, че от нас самите зависи как ще гледаме на живота - като на комедия или като на трагедия. Както и че, ако постоянно ни се случват едни и същи неприятности или срещаме само един и същи тип хора, то това е ясен сигнал да променим нещо в самите себе си. Само така ще успеем да променим наратива и да сменим хода на събитията.
Щастието и спокойствието лежи в собствените ни ръце, нека не позволяваме да изтекат неусетно измежду пръстите ни.
