В навечерието на Свети Валентин мъж отива в магазин за играчки и казва:
– Искам онова плюшено дупе там.
Продавачката:
– Ама господине, това е сърце!
– Моля ви се, кардиолог съм от 20 години, знам много добре как изглежда сърцето, това е дупе.
Около 14 февруари често се сещам за този виц и ми става много смешно, защото наистина масово разпространената форма на сърцето няма почти нищо общо с тази на органа, чието име носи.
Замислям се обаче, че то и с любовта така - редовно объркваме чувствата на страст или обикновено привличане с нещо повече. Когато сме влюбени, дали наистина обичаме човека насреща, или просто се вълнуваме от целия трепет и пеперуди в стомаха.
А най-често става дума за чиста доза похот, изразена в междучаршафни чувства, които обаче нямат общо с любовта. С любовта към секса да, но не и друго.
Та, какво искаме да празнуваме на 14 февруари, всъщност? Сърцето или дупето?
Мнението ми е, че повечето хора, които се вълнуват от този своеобразен празник, по-скоро са увлечени от самата идея за приповдигнато настроение, подаръци, вино и изобщо да направиш един ден специален. Разбира се, че нямаш нужда от конкретен ден да покажеш любовта си и да, червените рози и бонбониерите във форма на сърце са ужасно клиширани, но пък и някак желани, също като огромната бяла сватбена рокля - хем е клише, хем е някак хубаво да я облечеш за един път.
Понякога хората имаме нужда да се почувстваме част от останалите, от цялото, да знаем, че и ние преживяваме нещата, които иначе гледаме само по филмите. Това ни дава едно интересно спокойствие и увереност, че нещата се движат както трябва. Клишетата понякога се превръщат в класика, а класиката е нещо, което не можем да изтърпим да присъства ежедневно в живота ни, но ако се появява от време на време, действа освежаващо.
Знаем как изглежда сърцето, какво точно прави и къде се намира, но ни харесва да приемем другата му, по-романтична и приятна форма, която пък прилича на дупе.
Знаем, че Свети Валентин не е български празник, но пък ни харесва идеята да си отворим бутилка вино и кажем „наздраве“ за любовта. Не сме сигурни колко ще продължи любовта, но пък ще ѝ се радваме, докато е тук и сега.
И наистина, какво по-хубаво от това?
Малко по-толерантни, малко по-широкоскроени и малко по-влюбени, пък без значение дали сме избрали сърцето, или дупето, важното е да ни е хубаво, нали?
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Приятелство, разтворено във въздуха, или как изчезват приятелите
- Радка Тонев – най-обичаната джаз певица на Норвегия с български корени
- Понеделникът на годината или кое му е най-хубавото на януари
- Преди или след Коледа и има ли “правилно” време за раздяла?
- Красотата и удоволствието от гласовите съобщения
