Всеки от нас е пробвал и трите, а при повечко късмет дори практукува и трите. Не случайно изброявам точно съня, секса и спа-то като най-добрата оферта за твоята отпуска. Нека си погледнем спатиите:
Морето е хубаво. Когато бях на 18-19 до към 23-24 ми беше супер. После станах на 25. И си дадох сметка, че по морето има много хора, много пясък, навсякъде пясък, през цялото време пясък, между пръстите пясък, да не казвам къде пясък, пясък, който трудно махаш от себе си, защото е и мазен. Тук идва и другото. На морето винаги са мазен. Не като характер. Мазен си на пипане, бе братче. От слънцезащитен крем, от след слънцезащитен крем, от крем против изгаряне, защото няма как и да не си изгоряла. Мазна си. От всякакви плажни мазилки и мазила. А като си с деца, представи си на какво приличаш. На всички тези жени, на които им се подиграваше, преди да тръгнеш с деца на море. И винаги е топло, горещо. Скъпо е. Задължително хващаш разстройство, което на морето си има и собствено име – арапейка. Това е морето.
Дори и да не е в крайностите, които описвам, пак е подобно. Но вече си пораснала. Вече си с натрупвания. Вече не мислиш съвсем първосигнално. Вече не си – лято, море, йеееееее ! Вече си – лято, море.... окей. И започваш да приемаш отпуската си като почивка. Децата са пораснали, взели са си морето с вас или ще си вземат морето и с вас. Абе, в положението си да избереш това, с което съм те заинтригувАл в заглавието.
Сън, секс, спа. Звучи очевидно. Звучи като „Искаме мир на света“.
Да де, много ясно, че искаме мир, ама какво правим по въпроса. Сънят иска сън. Сънят е дълбок, където няма много шум и където можеш да се измориш от ходене, чист въздух и съответно проветрена глава от този чист въздух. А сънят ти трябва да се понатрупа, да те поосвежи и да ти поподреди хаотичните мисли за всяко нещо, за което се сетиш. Работата, децата, мъжът, вашите, всичко. Липсата на сън се компенсира със сън. Той изправя ръбовете, показва хубавата страна на твоя свят, облагородява и умиротворява. Сънят носи хармония.
После идва сексът. Той е подходящ и преди съня, не съм сигурен за по време на съня, защото от сън спомен няма, нали, ама ако единият е щастлив, а другият няма нищо против поне единият да е щастлив – но проблемо. Иначе сексът си е за препоръчване преди, по време и след, каквото и да е. Той също носи дзен, а липсата на секс се лекува със секс. Споменът за секс се лекува със секс, както и навикът за секс измества привикването към без секс. Ще кажеш – аз ако не правя секс в делника и чакам да дойде отпуската – егати живота, пиши ме бегала. Да де, ама делникът има нужда от рестарт и понеже делникът е символ на рутина и на нещата, които ни спъват, много трудно можем да започнем нещо в делничаната рутина. Искам да кажа да използваш отпуската и за това да си върнеш апетита към секса и към половинката и когато отпуската свърши, сексът да не остане в отпуската, а да го пренесете в делника.
Виж, отпуската не е само дни от календара, в които не ходиш на работа и бързо отлитат. Това може да ти е времето за рестарт.
Идва и СПА-то. То е като малък сабатикал. Когато лежиш на една кърпа в една сауна или топлата минерална вода те нулира, отмива и буквално ти изпива силата, какво друго правиш? Гледаш в една точка и мислиш. Едва ли мислиш за двете леко изронени плочки в парната баня. Нали пак мислиш за работата, децата, мъжа, вашите, всичко. Нали пак правиш планове как животът ти да е една идея по-подреден, по-спокоен и малко по-интересен. Именно де. В тази обстановка, в която си само ти, парата, или топлата вода, можеш най-добре да ги помислиш малко нещата. Да ти просветне. Да се сетиш за нещо. Да започнеш нещо или да спреш нещо.
Почивката ти помага да спреш, а когато имаш и катализатори на спирането... никога не съм си представял, че ще кажа и после ще прочета това изречение – катализатор на спиране... както и да е. Та. Сънят, сексът и СПА-то са катализатораът за твоето задължително и здравословно намаляване и спиране.
Не обичам спиранията. Но понякога те са най-важното, което можеш да направиш. Точно това спиране не те прави спряла. Прави те в очакване на сигнал как и накъде да продължиш. И после – газ. Нали се разбрахме - да не се застояваме в статичността.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
