Михаела Петрова
Една моя приятелка започна да посещава психоаналитик, с което ме учуди, защото тя е от онзи тип оправни жени, които доста добре се справят с ежедневието си, не е някоя, която изпада в емоционални кризи, по-скоро е от тези, с които като поговориш, се успокояваш, че има решение на всеки проблем.
Оказа се, че причината да потърси професионалист, не е онова „обущарят ходи със скъсани обувки”, а отново потвърждава нейната практичност.
„Имам различни казуси във взаимоотношенията със семейството ми, в работата и с приятелите, за които не се сещам какви въпроси да си задам, за да ме отведат към по-различна гледна точка. А психоложката като ми даде въпрос и аз си казвам: о, това не ми беше хрумнало като насока. Много е готино.”
Спомних си, че когато работех като активен журналист – такъв, който интервюира и други хора, най-трудно ми беше с предварително подготвените въпроси.
Имах нужда първо да си поговорим с човека, да го усетя и тогава разговорът тръгваше с лекота.
Именно по тази причина, после често преразказвах, а не ползвах класическата формула „въпрос – отговор”. Но добрите въпроси са много ценно нещо.
Открих го, когато мен започнаха да ме интервюират.
При едно истински добро интервю, човекът, който трябва да се замисли над отговора, може да разбере за себе си много неща, които преди са му убягвали. Както и да ги е чувствал, не се е замислял специално, не му се е налагало да ги формулира, така че да звучи смислено.
Нещо повече – много добре си дава сметка и дали има нещо, което прикрива. Дори не като лъжа, а като неяснота и несигурност в себе си. Ако обърнем такива въпроси към себе си, без да ги публикуваме, лесно можем да разберем кои наши убеждения са внесени от средата, в която живеем и кои са истински наши.
Първия път, когато си направих такова автоинтервю, се вдъхнових от Педро Алмодовар.
В книгата му „Пати Дифуза: каталог на травми и пороци” той си задава въпроси, които никой журналист не би могъл да формулира по този начин накуп.
Правил го е и Труман Капоти, фантастът Станислав Лем и любимата на няколко поколения детска писателка Леда Милева. Тогава ползвах въпросите на Алмодовар, но след това започнах да задавам на себе си въпроси, които срещах в най-разнообразни стандартни интервюта.
Порових в интернет, видях че и други пишещи хора, макар и не световноизвестни, са прибегнали към този подход по следната причина: „Защото вярвах, че ще имам достатъчно търпение и такт да си задам интересни въпроси и после да им отговоря от сърце и ум”*. Много е ценно да го правим от време на време. Само за себе си. Заради всички тези причини, но най-вече, за да им отговорим от сърце и ум.
Изключително добре виждаш картината на собствените си убеждения, ценности, мотиви, смисъла на онова, което си избрал като житейска ситуация в момента.
ко не се сещате какви въпроси да си зададете, „Въпросници” на Макс Фриш е една безценна книга. Те обхващат теми като съхранение на човешкия род, брака, жените, надеждата, хумора, приятелството, бащинството, родината, собствеността, смъртта.
Тъй като ми е трудно сама да си измислям добри въпроси, както вече си признах, предпочитам да ползвам създадени от хора, които имат истински талант за това. От време на време, когато реша да проверя „къде съм сега?”, ползвам за автоинтервю въпросника на Кристина Митева, която създаде платформата „Един от нас споделя”.
С нейно позволение, ще цитирам няколко от тях. Този път няма да им отговарям публично. Защото в случая не е от значение какво мисля и как се чувствам аз по отношение на тях.
Споделям няколко, като помощно средство, за да ви поощря да им отговорите сами. И да откроите собствените си приоритети точно в този момент от житейския ви път. Винаги е много ценно. Дори и поради простичкия факт, че ще се дистанцирате от всички странични шумове в главата си, които идват от най-различни информационни посоки.
И не си казвайте: „Знам какво мисля”. Седнете и го напишете. Все едно наистина ще бъде публикувано.
Или застанете пред огледалото и отговаряйте, все едно сте в национален ефир. От някои отговори, сами ще се учудите. Потокът на съзнанието има нужда от загрявка, както е при всеки спорт, за да се отприщи и да ви донесе съкровищата, които само вие носите у себе си.
И така:
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
*Цитатът е от автоинтервю на Александър Карапанчев, фантаст
Още от Михаела Петрова:
- Вдишвайте чудеса, издишвайте възможности (или теорията на скачените съдове)
- Лошият спомен се лекува с добър
- Приятелко, пътешественичке
- Да те разберат неправилно...
- Кавалер: made in BG
- Не съм вярвала, че ще живея в свят, в който вече не общуваме помежду си
