Есента е време за равносметка. Претегляме аргументите „за“ и против, защото все някога опитът налага да правим изводи и да вземаме решения. От гледна точка на моите 48, нещата стоят по следния начин:
Не е вярно, че приятелите се броят по това време на годината. Понякога една крачка ни дели от предателството, въпросът е да можем да продължим напред с ясното съзнание, че сме се отървали от човек, който не ни мисли доброто. Истинското приятелство не подлежи на разбор.
Любовта е толкова по-могъща, колкото по-широко е сърцето ни. В него мястото за другия не е достатъчно. Необходимо е да оставим празни чекмеджета за всеки миг, които настоящето ще превърне в споделено бъдеще. Старите дантели не предполагат арсен на всяка цена. Понякога те са пропити от парфюма на младост, която сърцето няма как да забрави.
В „Обичам те“ отсъства буквата „р“
Във всяко стъпкано листо виждам възможност, защото природата е щедра. Дърветата отръскват короните си през есента, за да се закичат с цветовете на пролетта. Нахалството на пролетното избухване е не само простимо, но задължително. За да оценим красотата, трябва да имаме очи за всичките ѝ проявления.
Да се отдаваш на навиците, е ритуалът, който те държи жив. Ако ти се пуши, пуши. Ако ти се пие вино, пий. Никой не може да ти отнеме удоволствията, които сам можеш да си осигуриш.
След Димитровден няма основания за тъга и меланхолия. Зимата идва, а с нея и уютът на споделените вечери с онзи, когото обичаш, или с книгата, която изостря сетивата ти за света. Зимата на нашето доволство предстои, най-доброто ще се случи.
Добромир Банев: Любовта трае колкото си поиска
Ако нещо не е писано да стане, не насилвай късмета си. Съдбата ни дава толкова, колкото сме заслужили – ни повече, ни по-малко. Ентусиазмът не носи непременно възторга на успеха. Самият живот е възторгът на нашето съществуване, а това означава всичко.
Всяко сбогуване е начинът да възпитаме в себе си очакването на онова, което ще ни извади от тесните обувки не леността. С птиците нищо не си отива. На тях не можеш да кажеш „сбогом“.
Суеверията са нашите малки бягства от съдбата, но ако те ни карат да се усмихваме, таейки надежда, няма нищо лошо в празната чаша от кафе. Всяка фигурка в нея е още една мечта или поне упование, чрез което продължаваме напред към онова, което така трябва да се случи.
Да има кой да ти разтрие врата, докато неподарени цветя се гледат учудено в затворен магазин...
Никое „обичам те“ не трябва да се пести. Прегръщай, целувай и се наслаждавай. Не че в понеделник ще е късно, не защото някой любим ще продължи с друго такси по пътя си, а защото когато даваш любов, тя ще се връща винаги стократно при теб.
За нищо не съжалявай, за нищо не моли! Съдбата е в твоите ръце и от теб зависи колко широка усмивка ще посрещнеш следващото лято. Вечността е миг, мигът е вечност и всеки има право на своето изключително безсмъртие.
