Михаела Петрова
Дните ни са като празен съд, който пълним с разнообразни неща и подправки, за да си забъркаме нещо вкусно или просто да експериментираме какво ще стане. Има дни като чиста вода, има и такива като кекс с орехи, стафиди и лешници, моркови, какао и семена от каквото се сетим. Има и други – като люта супа с екзотични или нашенски добавки, от които ни излизат сълзи или просто „през носа“. Каквито и да ги забъркваме обаче, във всички случаи е валидно правилото да не си оставяме чиниите неизмити.
На следващия ден съдовете, които пълним, трябва да са готови отново за съвсем чиста вода. И нови експерименти с разнообразни изживявания на вкус.
Е, не е ли безотговорно така? Ще каже някой, на когото вече пришки му излизат като чуе нещо, което му напомня за станалата модна позитивна психология и всички клишета, които се размятат като късмети от кафето в стил „Живей в сега“. Знам, че е много досадно, когато си замислен за свои си неща и изглежда, че вътрешния ти мир е някъде в скалата между тревогата, тъгата и сериозността или се усеща като „тази си придава важност“, някой да ти каже „усмихни се!“.
Онези, които ме познават лично, знаят, че не съм някаква нахилена персона. Напротив, по-скоро съм от умислените. Често ме питат „Защо си тъжна?“ или „Какво става, нещо те тревожи?“. Малко съм се уморила да повтарям: „Добре съм. Просто така си изглеждам“. Такова е излъчването на очите ми. Като на онези кучета, които изглеждат сякаш са сериозно загрижени за теб, нищо че въртят опашка радостно. Всичко това го казвам, за да ви уверя, че знам колко дразнещо е всякакви хора да те юркат да се усмихваш. Особено когато си съсредоточен във вътрешния си живот и ти е по-интересно това да наблюдаваш, отколкото да реагираш на всичко шарено, което идва от външния свят.
С което искам да кажа, че съм точно толкова съсредоточена и когато мия чинии. Преди време бях научила, че Агата Кристи е измисляла криминалните си завръзки и развръзки именно, докато е миела чинии, защото „няма по-досадно нещо от това“. Е, и аз като нея – когато трябва да свърша нещо от серията „досадни“, се гмурвам по-надълбоко, за да откривам скрити съкровища дори в неизбежни домакински задължения.
И откривам как, докато мия, всеки път си казвам: „Утре няма да готвя, ще взема нещо за вкъщи или ще поръчам. Малко миене да си спестя“. Но щом веднъж ги видя измити, отново ми хрумва нещо интересно, което мога да сготвя. Не жаля и малките купички, чинийки и дъски, върху които слагам хляб, в които правя салата или някакъв дип. Дори когато съм сама и си поръчвам храна, не се храня направо от кутията. Пробвала съм, но ми се струва някак непочтително към себе си да ям небрежно. Храната не ме задоволява, ако към нея не прибавя и табиетът на сервирането.
Знам, че това е много уморително и времеемко, когато семейството е голямо. Обаче за тези случаи са измислени миялните машини, за каквато нямаше да се замисля, ако хранех четири и повече човека. Но не за удобството на бялата техника е този текст. А за обичайно повтарящите се действия, които могат да те доведат до усещане за безсмислие на всичко. При смяна на гледната точка, дори и тяхната значимост се променя. Започваш да се „събуждаш“ – лекичко да схващаш, че всяко повтарящо се действие не е в света ни, за да ни роботизира и спихва. Може да служи и по друг начин – като навик да подновяваме ежедневно изживяването на вътрешен разкош. На изненада, вълнение и преоткриване на слабо изследвани потенциали у самите нас.
Точно както при физическото събуждане от съня. Знаете, че който заспива с проблемите си, обикновено се събужда с тях и едно тягостно чувство го наляга още от сабахлем. Затова си мисля, че ритуалите за освобождаване от изживяванията на деня са важни. Дори когато са били много хубави и много вкусни. И след най-прекрасната храна, ходите до тоалетната, нали? Същото е с преживяванията от деня, дори когато има някаква конкретна дългосрочна цел – учене, работен проект, отглеждане на следващото поколение.
За да се подновява повтарящо се удоволствие или ежедневно задължение, определено е нужна дисциплина. Да бъде пречистена всяка предишна емоция, свързана с него. В противен случай, при неговата повтаряемост, преживяването би било като да се храниш върху засъхнали остатъци от вчерашната гозба.
Идеята „да живееш за мига“ не означава да бъдеш безотговорен към изборите и работата, която трябва да вършиш всеки ден, заради тях. А да им посвещаваш концентрирано внимание, докато се занимаваш активно с тях – какъвто е случаят с табиетлийското готвене. Да отделиш време да се насладиш на плодовете от своята активност - както когато се храним. И накрая да изчистим ненужните остатъци от преживяванията – както мием чиниите. Дори смартфоните го правят – непрекъснато чистят някакви junk files. Когато го направим, „освобождаваме памет“ или в нашия човешки вид – имаме енергия и вдъхновение за нови преживявания.
Въобще, друго си е да се събудиш и чиниите да са измити. Най-малкото, защото не се захващаш с мръсна работа от сутринта.
Прочетете още от Михаела Петрова:
