В последно време все по-спорно става понятието свобода. Какво значи да си свободен? Да можеш да излезеш на разходка в парка? Да можеш да се видиш с приятели? Да ги прегърнеш? Абсурд! Мерки, дистанция и дисциплина! Къде остава свободата тогава? Изначалната, базова свобода. Ето къде, мили мои – в мисълта! Вътре в главите ни, където се намират двете крайности – рай и ад. Ако сме потиснати, тъжни и смачкани от реалността – то и светът, който ни заобикаля ще е такъв. Той става именно такъв, какъвто го програмираме в съзнанията си.
Ключовата тема, за която искам да говоря днес, е знакът за равенство между тия две основни понятия. Свобода и независимост. В случай, че не сме свободни, надали бихме могли да бъдем независими. И обратното. Затова е важно да познаваме добре самите себе си. Всеки от нас носи своята индивидуалност, своите добродетели и пороци, своите черти на характера, своите навици, своите особености.
Едно нещо обаче отличава свободния човек и то е, че той е свободен най-напред в ума си. Свободният човек и да е затворен с месеци пак ще намери начин да оцелее. Как? Ами като открие нещо, за което да се хване, като съзре нечия ръка, която е готова да го издърпа нагоре, за да изплува над повърхността. За предпочитане е да има някой при нас в стаята, докато навън има буря и е страшно и всичко свършва. Със същата сила може и да няма никой и да трябва да се оправяме сами. Тогава трябва да бъдем най-силно мобилизирани и готови да стиснем зъби и да се борим с онова, което има да ни се случва.
Говорим си за...
В момента се изразявам по-скоро с метафори, отколкото буквално. Ще ми се да насоча вниманието ви навътре към самите вас. Там са всичките отговори. Често ги търсим другаде, но, уви, те са скрити някъде дълбоко в нас. Ако искаме да се освободим, трябва да започнем от оковите на собствените си представи. Оковите на пропагандата, на собствените ни табута, пропагандата, идваща от телевизията, и не на последно място – чуждите виждания.
Всичко това е обратно пропорционално на фриволността на нашите идеи. Неслучайно използвам думата идеи – от идеята тръгва всяко едно човешко желание. Всяко желание е съпротива срещу даденостите. Чел съм го някъде. И го живея всеки ден. Затова съм свободен и независим. Поне така се чувствам, въпреки обстоятелствата. Те са променливи величини, за разлика от усещането за вътрешен мир. За него възнамерявам да напиша отделна статия.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Стрес? Секс!
- За връзките между парите и щастието
- Отворено писмо до Димо от P.I.F.
- “Queen’s Gambit” – култов сериал за шахмата като опиянение
- „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват...”
- От сърце за хората с увреждания
