Докато в миналия трактат засегнах излагациите пред чужденците на родна почва, в този ще разгледам одисеите на ганьовците по широкия свят – от люлката на цивилизацията - Древен Рим, та чак до Хирошима...

Пиша си аз продължението, скъпи приятели, и eдна рилска жаба, смок и премиерско „Няя се плашите!“ по-късно събитията изпревариха запецналата ми мисъл, за да ме тласнат в по-различна, макар и идентична, посока и да покажат, че колкото и да пиша „няя съ опрайм“!

Случка с родния трибагреник на сцената на Оскарите, дни преди националния празник, провокира разни драскачи и фейсбук-онанисти да осъдят актьора Димитър Маринов. Кофти бил, Ганьо бил, нямало нищо българско в този филм и незнамсиощекво… А вие кои сте и какво постигнахте в мизерния си животец освен стотина лайка, „изработени“ от плюене по постиженията на другите?

Човек е свободен да изразява радостта си, особено “in the land of the free”, а тази радост е неизмерима, когато цял живот си се бъхтал, за да достигнеш мечтата си. Един благодари 3 часа на майка си и не могат да го избутат от сцената с фадрома, друг реве като малко дете, трети се хили истерично…

Помните ли какво направи Роберто Бенини на наградите на Академията през 1993-та? Изпадна в еуфория и скачаше по столовете като обезумяло шимпанзе. Слава богу, че тогава нямаше фейсбук - животът беше също толкова прекрасен и без него!

Някой от многоуважаемите хейтъри дали е опитал да пробие в Холивуд или поне в своята си сфера, в която навярно злощастно вегетира? Дали знае какво е за един актьор да бъде признат там, пък и било то като част от колектив?! Той е платил цената, рискувал е, бил е на дъното, дори в затвор у нас, a сега развява флага ни. Нещо повече - не го играе американец, не го е срам да заяви аз съм българин, макар че напоследък в това понятие има почти само срам…

Американците не оплюха Маринов, не го глобиха, нито го изключиха от гилдията на актьорите. Американците могат да разберат Димитър, защото те имат друго отношение към флага си - за тях той е светиня, макар да са нация от има-няма 200 години. А нашият флаг от светиня се превърна в шопска салата, в минижуп за задниците на чалга певици, който развяваме чат-пат по кръчмите и два-три пъти в годината по национални празници! Оказва се, че повече ни е срам от Маринов, отколкото от миналогодишното дефиле на един министър пак по време на Оскарите, осъществено със щедрото спомоществователство на родния данъкоплатец.

Снимка: Павел Владимиров

Уважаеми дами и господа, ние много знаем и много разбираме – нация от пенкилери, дървени философи и специалисти сме, лошото е, че, докато сме специалисти по всичко, не сме профилирани в НИЩО и 50 години не можем да построим една магистрала. Хората през това време изкопаха тунел под Ламанша, свързаха Скандинавието с огромни мостове, че и на Марс кацнаха. Добре, че внесохме японци да ни дълбаят метрото - иначе още на първата седмица от пускането на нов участък, щеше да се наложи да му се прави цялостен ремонт.

И тук няма как да не направя плавен преход към първия абзац от този текст. Ах, тези японци, бе – те ни копаят метрото, подаряват ни вишни, величаят българското кисело мляко, Данчо Йовчев и Котоошу, а ние драскаме ЛОКО СФ на стената на мемориала, свързван с една от най-големите трагедии в историята им и на човечеството въобще. Знаменитата фраза „Пиши кор и да си ходим!“ сдаде властта, за сметка на „Пиши Локо и да си ходим!“. ЛОКО се превърна в нов тренд и е на път да измести слогани като: „Just do it” и „Impossible is nothing!”. А след като абревиатурата се появи и върху пирамидите, предлагам направо да сменят надписа Холивуд с ЛОКО СФ – ние цял мавзолей съборихме, пък един надпис ли ще ни се опре?! Потъвам в земята от срам, по-дълбоко и от японското ни БГ метро и ми се иска това всъщност да е тайна конспирация срещу българите или надписите да са дело на някой чужденец, упражнявал се да пише на кирилица.

Защото докато едни ни прославят и се борят да реабилитират флага и нацията извън пределите на татковината, тъмни маси оскверняват цялото им творение като хунски предводител римска статуя. Затова продължаваме да сме по-известни с мургавите ни сводници, с проститутките, обирджиите на банкомати, че продаваме децата си за пе‘стин евро, че бутаме германки по подлезите, че наши сънародници искат да си берат дърва от Хайд парк, че постиламе вестници по масичките и чоплим семки по плажовете на Халкидики.

Снимка: Павел Владимиров

Дори сме способни да плювнем шлюпките на същите тези семки по Стоичков, „щото бил прост“! А да питам пак профилактично – колко милиона души си купиха тениска с името ви и го скандираха на многохилядни стадиони? Или пък да попитаме г-н Блатечки колко пари направиха всичките му филми и дали са съизмерими дори с една стотна от боксофиса на дебелогъзата и голямогагеста Лейди Гага?! И докато Блатечки си кряка в блатото на родния шоубизнес, което е на път да остане без жаби, хиляди се втурват с low-cost полети в чужбина, но не, за да оценяват културните достойнства на даденото място.

Евтиният полет до Милано е за парцалки, а този до Дубай за къртещи инстаграм селфита с по 3-4К лайка. Всъщност напоследък Петра стана модерна, ама не тая, дето пее хищна хиена… Та няма да се учудя ако и там блесне едно ЛОКО СФ, ама този път поне го напишете на латиница, че да разберат повече хора, че сме луди*…

За съжаление, приятели, темата е необятна, защото светът е голям и ганьовци дебнат отвсякъде! Но умолявам ви - нека поне ние НЕ бъдем от тях! И няя се плашите!

P.S. А вижте сега Роберто Бенини, веднъж се печели Оскар все пак:

бел. автoра - loco (исп.) - луд

Припомнете си и предходния текст на Павел Владимиров: "Булгар, булгар!' или защо все се излагаме пред чужденците