Лято е. Под заслепяващи очите лъчи и размекнато настроение сякаш по-рядко посягаме към слънчасалите екраните на телефоните и заспалите компютри и предпочитаме старата форма на общуване и обогатяване – живия разговор и книжката на хартия.
По-лежерното настроение предразполага повече свободно време, необременяващи поне нас самите новини и споделено време с най-близките. Много хора посягат или дори прочитат повече книжки през летните отпуски отколкото за цяла година.
Да, обаче, за да стигне една книга или песен до нас, да я потърсим и споделим първо трябва да чуем за нея. Напоследък, за да се случи това от екрана на телевизора тя трябва да е или крадена, или с доближен до жълто-кафявия цвят привкус на предлагания текст.
Нова книга вече не е новина, пък била тя и първата интерактивна приказка с 9 авторски детски песни към нея, разказваща за едно от най-благородните качества и добродетели – благодарността, хем за родители, хем за деца. Трябва й още нещо.
Обикновено скандал, развод или друга драма. Така се научихме. И тази драма, разбира се, да не е нашата. Но да е достатъчно пикантна и подправена, за да я забележим.
За да поканят медиите някой да си представи новата песен трябва да прибави към нея житейски или битов проблем. И ако за да запишеш една песен, особено когато върху нея работят композитор, аранжор, текстописец, тонрежисьор и ПР, работата на певеца може да се сведе до час запис в студио, то за писателя записът на идеята и развитието й може да отнеме повече от година.
И въпреки това, ако не се развеждаш например, или книгата ти не разказва твоя живот, е малко вероятно да предизвика интереса на журналистите.
Много се надявах с детските книжки да не е така. Да има предавания, в които се представят одухотворените, красиви илюстрации приличащи на картини от художник-наивист, историята в приказката, която изисква дори повече въображение от реален сюжет, оформлението й и прочие.
Една от причинте, поради която телевизиите канят мен да представям първата си детска и изобщо първата интерактивна книжка в България е акцента върху това, че виждаш ли певица написала книга. Никой не обръща внимание на това на кого са илюстрациите, за колко време е написана, защо е за благодарността, какво образование имам и от колко години работя с деца... все неща които не отговарят на темата която сякаш не е съдържанието, а „защо певица написа книга“. Разбира се, това е някакъв вид привилегия от която се възползвам. В повечето случаи с неохота.
Ето и вие кликвате тук, за да видите дали и аз не съм се развела. Да, обаче ако това ми се случи, няма да го разберете. Или поне не от мен.
Сигурна съм, че няма и да ми се пее, нито пък написаното ще става за споделяне. Няма да ми се говори, нито пък усмихва. И ако напоследък това изглежда ненормално е жалко.
Благодаря на тези от вас, които ме четат тук, и на вас, които споделихте тези пет минути, за да видите дали новината, която ви поднасям в едно жълтеникаво заглавие е поредния ПР, или истина. Надявам се, че си направихте сами извода.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
