Хей, ти! Красавицата, която няма представа каква красавица е! Погледни се внимателно в огледалото! Виж всички съвършени извивки по тялото си. Точно така - направи го още преди да се облечеш. Направи го величествено, но без никакъв излишен патос. Направи го така, както дишаш. Не бързай да се обличаш. Остани за малко в най-естествения си вид. Както си се появила на този свят, по примера на Ева. Не се заблуждавай, че си създадена от реброто Адамово, създадена си от майка си и баща си. Точно такава, каквато си. Без корекции. Без добавки. Без поправки. Поправките не са подправки в ястието, те само развалят вкуса му.
Господи, колко си хубава! Господи, колко си истинска! Виждам те толкова ясно, нахален воайор в твоите сънища съм, а ти дори не ме познаваш. Или тъкмо обратното, а аз се заблуждавам за пореден път. Нищо чудно, с моята фатална романтичност. Но по-добре така, отколкото да съм поредният пореден в полезрението ти. Поредният удавник, който очаква да му подадеш сламка. Какво безобразно клише! Наистина! А нима не е вярно? Нима не разполагаш с цяло море от удавници, очакващи да бъдеш тяхната спасителка? Извън цялата тази поетичност, която в случая е съвсем умишлена, мога само да си представям какво е да се давиш в такова море?
Чудя се дали море е правилната дума? Дали не е океан? После се сещам за онази култова песен на Остава, в който тя е океан, а той се смее като хулиган, но иска нейното дете да бъде като него. Слушам парчето в съзнанието си и не мога да си представя да имам друга представа за любовта освен тази. Пак те виждам гола пред онова огледало и започвам да мечтая да не съм поредният пореден. Да не бъда следващата ти грешка, макар да зная, че всяка грешка е така обяснима и така човешка...
Нека повторя – стъпи върху грешките си като върху високи токчета. Обичай грешките си, били те недостатъчно скъпи рокли или още по-евтини мъже, били те грешните парфюми или партньори, били те погрешни действия, довели до погрешните завои, но в крайна сметка никой завой не е последен, важното е къде ще стигнеш, мисля си, че ти искаш да стигнеш далече, достатъчно далече, за да бъдеш недостижима, като звезда на небосклона, която няма да падне лесно в ничии крака. Точно така! Осъзнай стойността си. Обуй високите токчета за малко, по някое време ще осъзнаеш колко е хубаво да влезеш в някого боса..
