Има много неща, които забравяме като бързо увяхнало цвете. До определен момент то ни радва със своята прелест, жадно вдъхваме аромата му, но щом загуби свежест, отива в кофата за боклук и за нас сякаш никога не е съществувало. Улисани в забързаното ежедневие, с лека ръка отминаваме съдби на хора, на близки хора, които са ни помагали в трудност и тъга.
Човек се забравя много по-лесно, отколкото място, на което не сме се чувствали щастливи.
Обсебени от собствените си проблеми, забравяме да се насладим на красотата. Колко от нас видяха прелестните цветове на есента, която бавно отстъпва пред сивата зима? Колко от нас се спират за миг, за да се порадват на свраките, които подскачат ентусиазирано върху ледените плочи на фонтана край НДК? Съществуваме като след непонятно сбогуване с природата, захлопнали зацапаните си прозорци за света навън. А точно там се случва животът.
Истината винаги е една, независимо от упорството ни да я модифицираме.
Лошата дума не може да бъде забравена, неприличният жест винаги стои пред очите ни. За доброто това не важи със същата сила.
Отчуждението е явление, което ни запраща в измисления свят на самота, каквато всеки сам е заслужил. По своята същност ние сме социални, но инстинктът да обичаме остава все по-потиснат. Трудно е да се обича, но кой твърди, че любовта е лесна работа? Гневът и омразата никога няма да ни се отплатят с хубаво. Липсата на съпричастност трупа бръчки по лицата ни, вместо да дадем възможност на усмивките да вършат тази работа. Затова много от нас не остаряват красиво.
Всеки ден е празник и заслужава да бъде подобаващо отбелязван. Да разделяме бутилка вино с приятели, да прекарваме време със своите близки, да прегръщаме, да целуваме и да помним всеки час, който ни е дал възможност да се почувстваме обичани и нужни. Въпреки обстоятелствата, по-добрата ни половина винаги трябва да надделява, защото времето никога няма да се върне. От лошото можем да се поучим, но не бива то да се превръща в наша пътеводна светлина.
Есента си отива. Там, навън, свраките винаги ще продължават да подскачат, защото зимата е само сезон, след който слънцето отново ще озари небето. Стъпвай уверено, а вечер гледай към звездите. Дори да са скрити зад плътните облаци на ноември, те са си на мястото и не спират да блестят. А когато изхвърляш увяхнало цвете в кофата за боклук, благодари му за красотата, която ти е подарило.
Прочетете още от Добромир Банев:
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
