„Карай внимателно, някой те обича!“ - едно от най-смислените послания, които някога съм чел, особено актуално за коледно-великденския феномен - великото преселение на българите. Бих искал да не приемаме израза „карай внимателно“ единствено в „автомобилното“ му значение.

За съжаление, обаче, „внимателно“ е дума, която не е на особена почит у нас - ако си внимателен, си мекушав, не ти стиска, даже изглеждаш като глупак, когато просто се опитваш да си елементарно учтив.

Нищо в дните между 1-ви и 25-ти декември не е внимателно. Периодът се характеризира като перманентен черен петък, в който тълпи от зомбирани граждани търчат като нещо средно между мухи без глави, бъгнати роботи с изтрит интелект и Франкещайновци, преживели двойна лоботомия – мозъчна и сърдечна.

Не знам какво казва календарът на маите за декември 2017-та, но като че ли всеки момент ще дойде поредният край на света. Вместо в Ноев ковчег, всички тъпчат продукти в шейната на Дядо Коледа – да, с рогата и носовете по автопарка у нас, сме си съвсем като в Лапландия!

За съжаление тия „шейни“ не летят и за да се придвижиш донякъде, по-добре да наемеш хеликоптер или да познаваш Карлсон. Моловете наемат регулировчици-пазванти, да улеснят трафика покрай тях, а градските артерии се задръстват допълнително от неизбежни леки ПТП-та и шофьори, които спират по средата на пътя да се саморазправят. Вечер кръчмите се пръскат по шевовете и навсякъде се чува дзън-дзън, че и бум-бум от всякакъв калибър пиротехника. Чудя се как изобщо функционира държавата в месец, когато денем всички са на шопинг, а вечер по сокаците и механите?!

Преди Коледа и на мен ми се наложи да намина в близкия магазин-мастодонт и едвам оцелях. Баталните сцени в „Смело сърце“ бледнеят пред епичността на разкрилата се пред мен картина. О, Шипка! Пълчища от крехки дами с живо тегло има-нема 45 кг се превръщат в уондър уоман и мачкат всичко по пътя си, за да се доберат до намалена блузка на любимата си марка, не че нямат поне 10 подобни в гардероба, но друго си е новото.

БГ-мами и татковци преграждат с тела джипа с дистанционно за синковеца или еленчето със светещи рога за щерката и само дето не викат: „Ходор!". Тъкмо си ги преодолял и пъргави баби с колички те издебват в засада зад щолените и кофите с портокали на прИмоция, ръчкайки те в коляното и кокалчетата. А когато замъгленият ти от болка взор фокусира касите и си мислиш, че най-сетне си се измъкнал, започваш слалом сред тълпата, която се чуди къде опашката върви по-бързо. И изведнъж - бааам, някой те отнася като снегорин велоалея на метри преди финала!

Ако оцелеете след пазаруването, дните покрай Коледа и Нова година ще ви довършат с какви ли не „престижни“ класации и хороскопи, с поредния мокър концерт на Веско Маринов, с традиционните тъпоумни статуси за Маколи Кълкин, за това колко е хубаво в София без всички селяни, съвети какво да облечете или по-точно съблечете и какво да подарите на половинката, без много да се набутвате. Да не забравяме и тяхно величество, селфитата - с коледни украси, с боб, сарми и ошав, с прасешки смърти и по-новата категория - дразнещи селфита от модерни дестинации. Занзибар и ДОбай са новите Боровец и Пампорово, а камилите - новият „Чук и гек“!

Пропуснах и тагванията от лъскави родни ресторанти, където кувертът за Нова година се равнява на едноседмична почивка в престижен курорт в Алпите. „Гледайти и завиждайти!“ казваше една видна аристоПатка в недалечното минало. Черешката на тортата, обаче, са тежките годишни равносметки. Избиват ми сълзи като се сетя какво предстои и ше си сипа!

Е, сипАх си и естествено ме изби на равносметки. И така: измина годината на „Дее-спа-сито“ и „Ой, Шушу- Шушаанааа!“, година, в която само Маги Халваджиян не беше обвинен в секстормоз, година, в която отново не се класирахме за Световното по футбол и отново избрахме Мис Крокодил за Мис България.

„Нооо всичко е точно“, защото си имаме Гришо, Кристиан Костов и Златните момичета, да повдигат позагубената ни национална гордост. Иначе затлъстяването, затъпяването, злоупотребите с власт и заплатите на нацията си остават на едно ниво, а дупките в душите ни са по-големи от оная прословута дупка в оградата на границата.

Внезапно изпитах желание да се кача с гигантски мегафон на Мусала или поне на телевизионната кула и да извикам: „Карайте внимателнооо, някой ви обичааа!“. Животът не свършва с Коледа и Нова година, мили приятели, нека сме внимателни и през предстоящите дни! И, където и да сте, не забравяйте да се обадите като пристигнете! Весела Коледа и щастлива 2018-та!

Снимка: Личен архив

Припомнете си още от Павел Владимиров:

• Рекламна пауза (или добре, че свършиха рекламите, за да ни пуснат филма)
• Колонката на Павел Владимиров: Черна котка, червен конец или как суеверията (не) пречат на живота ни