Страшната сила на родните суеверия и поверия

Не знам как се случи така, но в един момент се осъзнах омотана в най-разнородни суеверия, които повече ме задушаваха и потискаха, отколкото помагаха. Защото нали това е смисълът на всичките такива поверия, суеверия и бла-бла – да ги спазваш, за да ти носят късмет и успех в различните житейски ситуации.

Да, но колкото и да се стараех да не си оставям чантата на земята, не се видях с повече пари, нито пък като не правих големи покупки в първия ден на месеца, спестявах.

С времето разбрах, че провалените ми връзки далеч не са се дължали на счупените огледала, чиито парчета съм събирала с ужас и съм си мислела “сега кое важи – 7 години нещастна любов или толкова години, колкото са счупените парчета?!”.

Отделно на това се и омъжих, въпреки че като малка едно по-голямо от мен момиче нарочно ме помете в краката и нагло каза “Ето, сега никога няма да се ожениш!”

Колкото и да си чета хороскопа, все го забравям и съответно не реагирам според повелите на звездите и само мога да предполагам колко кармични връзки съм пропуснала или объркала. А колко дълго съм носила червени конци, да не ви казвам… И пак се наложи една селска баба да ми пее, защото другите баби вещо заключиха, че съм била урочасана.

В някакъв момент обаче звездите са се конфигурирали по нестандартен начин, чакрите ми рязко се отвориха и като гръм от ясно небе върху мен се стовари прозрението, че нямам нужда от нито едно суеверие или хороскоп повече.

Реших, че животът е прекалено кратък и достатъчно напрягащ, че да го усложнявам още повече, стараейки се да излизам винаги с десния крак навън (или пък беше левия?!), да чакам да ме засърби ръката, за да получа пари, да внимавам да не мина под стълба, да избягвам всички черни котки и виещи кучета, да си връзвам синьо, червено и пембено, че да не ми е уроки, да пазя в тайна хубавите неща, които очаквам, че да не вземат да се провалят, да не харча в понеделник, нито пък в първия ден от месеца и да държа кестени в къщата за здраве и слон с обърнат към входната врата задник за забравих вече какво.

Край на цялата тази лудост! Ще живея без да спазвам неписаните, но пък предавани от поколение на поколение суеверия и поверия, пък било то и с риск да си навлека лош късмет, безпаричие и каквото там още има.

Истината е, че част от въпросните суеверия са започнали съвсем невинно като предупреждения или обикновени констатации. Като например това със замитането и нежененето – момичето е толкова мързеливо, че не се маха от пътя на метлата, съответно никой няма да я иска за булка (трудолюбието е основен добродетел на българите от старо време).

Относно правенето на големи покупки в понеделник или в началото на месеца (нямам идея откъде ми се е втълпило това) се вярва, че ако в първия ден на периода започнеш с лека ръка да харчиш, така ще ти върви и занапред.

Като успея да си обясня произхода на дадено поверие, ми става по-лесно да спра да вярвам в него, но проблемът са онези, забулени в мистерия, които тревожат съзнанието ми и предизвикват суеверния ми страх. Именно този страх обаче отчаяно искам да изкореня от живота си!

Защото няма нищо по-лошо от страха, особено неоправдания такъв…

Замислям се, че огромна част от суеверията, страховете и поверията са били насадени в съзнанието ми още като дете от възрастните около мен.

Прабаба ми, лека ѝ пръст, беше прекрасна жена, но ми беше казала да държа краката си под одеалото, защото иначе духовете ще ги щипят. Милата жена е искала просто да съм добре завита, за да не настина и е използвала внушаването на страх, като най-лесен метод.

Още докато бях бременна с дъщеря ми, взех твърдото решение, че ще пощадя нейното съзнание от всякакви подобни врели-некипели. Тактично заявих намерението си и пред роднините, за да изкореня в зародиш желанието им за връзване на червено конче и слагане на синьо мънисто, че “пу-пу, да не ѝ е уроки, толкова е хубава!”.

Не искам дъщеря ми да заспива вечер в страх от домашните духове, чакащи да хванат крачетата ѝ. Не искам да расте, вярвайки, че успехът в любовта се корени в здравите огледала. Не искам да си мисли, че парите идват, когато държиш чантата си далеч от земята или те сърби ръката. Искам да вярва в себе си и собствените си възможности, а не да се уповава на невидими сили и да чака някой друг да се погрижи за щастието ѝ.

Първо обаче трябва да започна промяната от себе си, за да ѝ бъда положителен пример. В противен случай ще е лицемерно.

А хороскопите можем да ги четем двете заедно като забавление и да си мислим колко абсурдно весело е да разделяш хората на различни видове животни и да им приписваш качества единствено на базата на рождената им дата.

Още от Лилия Дюлгеров: