Животът е непрекъснато изпитание. Той носи своите радости, но и моменти на тъга, раздава любов, но и отнема близките ни хора, съгражда, но и разрушава със същата сила, която е присъща на самото мироздание.
Изправени сме пред ситуация, в която за първи път не виждаме хоризонт пред себе си. Губим ориентир в тъмнината като пилоти, които се опитват да различат в тъмнината кое е „горе“ и кое – „долу“. В условия на пандемия всички разчитаме на автопилот, който ще ни изкара от буреносните облаци. По презумпция имаме доверие на технологиите. По своята същност реалността е непредвидима, а и остава едно от най-субективните неща на света.
Земята е жив организъм. Тя също намира своите начини да оцелява, като се отърсва преиодично от всякакви зловреди. Изригват вулкани, люлеят ни земетресения, цунамита заливат брегове, урагани заличават цели градове, а пожари опустошават гори... Вероятно този невидим убиец също е част от арсенала ѝ, независимо от неговото научно обяснение, въпреки името, което сме му дали.
Независимо от всичко, един вирус за много кратко време ни накара да преподредим своите приоритети. Недвусмислено всички осъзнахме, че най-важното нещо е здравето. Животът е безценен дар, който няма стойностно изражение.
Животът е безценен.
Стигнахме момента, когато духовното взема превес над материалното. Поглеждаме повече навътре към себе си, защото това е начинът да осъзнаем, че имаме нужда да съществуваме заедно. Тази нужда е закодирана в нас като социални същества, затова е трудно да прекарваме дните си в изолация. И не става дума за нагаждане според ситуацията. Със сигурност никога вече няма да сме същите.
Докато сме разделени от приятели, любими и близки ние имаме възможност да преосмислим собствените си възгледи и емоции. Днешните достижения на техниката са късмет, благодарение на който продължаваме да общуваме помежду си, макар и затворени в домовете си. Добротата се завърна като блудница, реабилитирана след проумяването, че всички сме малки и незначителни, но че любовта прави от нас истински титани. Станахме по-толерантни един към друг, когато пазаруваме, уважението по странен начин отново зае достойното си място в редките случаи, когато разменяме някоя дума с непознати.
Лошото ще отмине. Съвсем скоро ще изключим автопилота, за да продължим полета си напред, осланяйки се на уменията, които имаме като хора. Заедно ще преодолеем силата на гравитацията, напук на физическите закони, защото отдавна сме си извоювали привилегията да се реем в небето като птици. Те също са част от света, който е така незаменим.
Страхът може и да бяга бързо, но нищо не може да се мери със скоростта на смелостта. Смелостта да се справим с всяко зло, което застрашава живота. Заедно.
Още от Добромир Банев:
- Има още невидяно, има още неизказано
- Важно е да празнуваме, докато чакаме добрите новини
- Най-силни сме по време на любов
