„Страхът е нещо лично.“ Гьоц Бломе

Кой от нас не е бил, за един миг или за цяла вечност, в смразяващата прегръдка на страха? Кой не познава този приятел или враг, който може да ни предупреди за опасност, да ни помогне да действаме адекватно в една ситуация, дори да ни спаси живота, но и да отнеме силата ни и да ни подчини? А има и един вид страх – страх за другия, който може да обезсили не само нас, но и онези, върху които проектираме тревогите си.

Страхът за другия онагледява, но и създава своеобразна пъпна връв, която свързва двете страни на нишката на притесненията. Пъпната връв е здравословна необходимост в началото на човешкия ни път. Но неуместната, ненавременна енергийна пъпна връв свидетелства за отношения на зависимост и се превръща във въже, което ни връзва ръцете, а ние, стоящите на който и да е от двата му края, заприличваме все повече на кукли на конци.

В Цветята на Бах помощта за това нехармонично състояние идва от цветовете на червения кестен, предназначен „за тези, на които е много трудно да не се тревожат за другите. Често те са престанали да мислят за себе си, но за онези, които са им близки, страдат силно и често се страхуват, че може да им се случи нещо лошо“.

Страхът за другия отслабва, краде силата и на този, които се страхува, и на този, който е потърпевш от непрестанните притеснения по негов адрес. Този страх, особено проектиран върху ни от близък нам човек, може да причини пробойни в енергийната ни система, да породи или подсили притесненията ни, несигурността ни, неувереността ни. Да замъгли връзката ни със себе си, да затрудни порастването ни, отделянето ни и свободните ни избори.

Снимка: Thinkstock

Страхът ни за другия е знак за това, че трайно или временно сме отстъпили от пътя си, че не влагаме нужната страст и смелост в собствения си живот, че вместо да изследваме и да развиваме талантите си, се намесваме неоснователно в чужди житейски истории, макар и привидно с добри намерения.

Страхът ни за другия прикрива вътрешната ни тревожност за нас самите, неувереността ни, склонността ни да пренебрегваме себе си и нуждите си, да затваряме очи за проблемите си.

Важно е да познаваме и да проявяваме светлата страна на този дар. Тя е в избора да бъдем себе си, в способността ни да бъдем съпричастни, да съпреживяваме, да съчувстваме, да помагаме при нужда, без обаче да губим почва под краката си, без да ставаме жертва на свои и чужди заблуди и фантазии, без да прехвърляме върху другите собствените си проблеми, предизвикателства и тревоги. Тя е в силата да вярваме в другите, в смисъла на техния житейски път, в здравата връзка на всеки индивид с висшия му аз и вътрешния му водач.

Снимка: Thinkstock

За да успеем да се освободим от страховете си, трябва най-напред да си го пожелаем. Но след това да бъдем готови трайно да разчупим стари шаблони на мислене и поведение, които ни държат в сковаващата си прегръдка, да обновим стари представи за себе си, да излезем от остарели ситуации и отношения, голяма част от които вече съществуват само във фантазиите и навиците ни. Да се осмелим уверено да отстояваме себе си, интересите и убежденията си. Да следваме мечтите си. Да допускаме себе си и другите по-близо до същината си – знак за това, че почитаме себе си не по-малко от ближния си.

За да оставим другите на мира. И най-вече – да дойдем на себе си. Защото как можем да бъдем себе си, ако не сме на себе си?

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Снимка: Thinkstock

Още по темата:

• Свободата отвъд оковите на семейните клишета

• Или те ценя, или се обезценявам

• Целебни изречения за трудни ситуации (II част)

• Целебни изречения за трудни ситуации (I част)

• Когато си мислиш, че това е краят

• Жени, обичайте жените!