Някои хора се дразнят, че всички говорят за пандемията в социалните мрежи и изказват мнения, сякаш са специалисти по всичко. Но да игнорираш проблем е като да си слагаш главата в пясъка.
Страх ли ни е?
Мен лично – да. Но знам също, че страхът ме пази.
Той е част и от твоя инстинкт за самосъхранение. Страхът не ти е враг. Той винаги иска да те пази. Това е неговата роля.
Затова си струва да му обърнеш внимание и да поговориш с него. Какво иска да ти каже?
Ти си този, който може да го изслуша.
По-добре поговори с него, отколкото да го оставяш да расте. Защото когато го пренебрегваш, той ще продължава да расте, за да го забележиш… Така може да се превърне в паника, което със сигурност искаш да избегнеш.
Погледни твоя страх в очите. Разбери го. Изтанцувай го. Изговори го. Изпей го. Нарисувай го. После го превърни в нещо полезно.
Кажи му: „Ето, аз те чух. Вече държа нещата в свои ръце и мога да взема решение какво да правя.“
Благодари му.
Издишай го и му позволи да излезе от теб. Ти вече нямаш нужда от него.
Обещай си, че следващия път, когато изпиташ страх, няма да бягаш от него. Няма да се депресираш, парализираш и сковаваш, защото това ще те направи слаб, знаеш. А него по-силен.
Обещай си да останеш спокоен. Колкото по-спокоен си, толкова по-малко уязвим, по-осъзнат, за да знаеш как най-правилно да постъпваш и с по-силна имунна система, за да разпознаваш опасностите и да ги обезвредиш.
Приеми го като твоя път към онова, за което винаги си мечтал. С всичките рискове от промяната и неочакваното, за да отвориш нова страница. Чиста и бяла като първата, която си започнал да пишеш, когато си се родил.
Или казано с една дума: рестартирай!
(Очаквайте анти-стрес медитация)
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Още от автора:
- „Кучето ми не хапе“
- А ти от кои момичета искаш да бъдеш?
- Хапче за добро настроение
- Тибетски купи - какво са те и как са възникнали
- Кучетата ни яли
