Изисква се огромна смелост да направиш филм за личност като Георги Аспарухов. Той не е просто футболист, не е просто спортист. Той е символ. Символ, който няма да избледнее във времето, а напротив – ще става все по-ярък и все по-ярък. По някакъв начин Гунди е именно това – пътеводната звезда на българския футбол, който нито може да угасне, нито да падне от небосклона. Тя е там, където ѝ е мястото. Същото, което сама си е извоювала. Във високото не попадаш наготово. Твой дълг е да се изкачиш до там. Със собствени усилия и без ничия чужда помощ.
Филмът "Гунди – легенда за любовта" на режисьора Димитър Димитров, разказва за живота на една легенда, още от първите ѝ стъпки, станали в последствие огромни крачки в историята на българския футбол. Няма как тези крачки да не оставят следи. Дълбоки, незаличими следи. Докато стаме свидетели на израстването на една легенда, виждаме и личния му живот на лента, виждаме любовта му, голямата и нестихваща любов към неговата Лита, изииграна впечатляващо от младата актриса Александра Свиленова. Разтреперваш се, нямаш друг избор. Стоиш и трепериш. Гледаш и мълчиш. Онемял си необратимо.
Ти вече си там, не си в киносалона. Върнал си се години назад, в едно друго време, реалността на социализма в родината ни е пред очите ти, с цялата своя ужасяваща атмосфера и още по- ужасяваща действителност на цензура, забрана, сивота, еднаквост и идентична кошмарност. Пред нея образът на един такъв национален герой като Гунди (в ролята – Павел Иванов) е абсолютен контрапункт, една твърда стена, в която се разбива цялата идеология за несвободата. Всепоглъщата несвобода...
Георги Аспарухов със самата си личност внушава тъкмо обратното. Във времена, в които властта диктува всичко да не бъдеш подкупен и продажен е цяло чудо. "Милан" да те иска в отбора си, но ти да останеш в "Левски", защото това е отборът, в който си се родил и в него ще умреш. Няма пари на този свят, способни да те накарат да предадеш феновете си, които крещят името ти, които вдигат колата ти на ръце, които са до теб. Колкото и ритници да изяждаш от своите, колкото и травми да ти причиняват именно те, колкото и да те контузва живота, въпросът е имаш ли сили да го живееш докрай, до откат, без остатък. Отговорът е ясен: единствено любовта може да ти даде тези сили. Да те накара да се изправиш, дори когато си ранен от битието.
Това е една истинска, жива история за изправянето, в мига преди да се насочиш към противниковата врата и да отбележиш заветния гол. Онзи, който ще те отличи от всички останали. Онзи който ще те вдъхнови да вдъхновяваш другите. Да им дадеш пример. Да не се подчиниш на ничия власт, освен тази на сърцето си. Сърцето си, чистото и неспособно да се примири с неправдите, които не може да промени. Падаш. Отново и отново. Нямаш време да помислиш за болката. Ако искаш да обърнеш резултата, трябва да се изправиш. Няма кой друг да го направи вместо теб. Голът чака да бъде отбелязан. Целият стадион е приковал поглед във всяко едно твое движение. Ти си Гунди. От теб зависи. Не го мисли повече. Не се колебай. Гледай този филм. Заслужава си всяка секунда. И от първото и от второто полувреме. Побързай, мачът скоро ще свърши.
