Сто години самота

04.12.2018 12:30

Мислех да кръстя този текст – “Симеон Колев – САМият той”, обаче си казах – Ебаси, позата! И се сетих за стария Маркес. И за самотата по принцип. И за идеята, че мога да направя текст, да го публикувам, да стане много як, да дам знак, че си търся жена, която да нося на ръце и да остарея с нея. И да я намеря. Уау!

Точно това правя. Серизоно. Сега още по-сериозно.

Самотата е избор. Тя невинаги е нещо лошо. Но често пъти е заради тъга, която пък е заради някаква загуба.

Моята самота е на 3 години. Много добре се познаваме. И знам, че моето не е чиста самота. Децата осмислят живота, така както самият живот си няма представа. Те ти дават посока, смисъл, мисъл, желание да се прибереш някъде и отговорност, която да носиш. Тя пък ти дава чувството, че си полезен. И тук самотата ти набива шамарите. Самотата е оглушителна и ти показва, че отговорността в любовта се носи от двама. Животът се живее в множествено число.

Какво му е общото на това със самотата ли? За мен лично - тревогата, че ако ти стане нещо няма, кой да те чуе. Възможността, ако забравиш да купиш захар и вода за уста и те мързи да излизаш, да звъннеш на другия – той да купи. Комфортът да боледуваш, да закъснееш, да не отидеш на родителска среща, по принцип да не отидеш някъде. Да си легнеш преди всички, а не след всички. Понякога да станеш след всички.

Самотата е чувство, че си извън формата. Хората се събират с приятели, близки, но обиквновено ходят по двойки. Хората са семейни приятели и когато всички в една компания са семейни или двойки, твоят самотен формат просто не се вписва. Никой няма да те изгони, никой няма да ти каже, че не си за там, но ти си знаеш.

Да, знам, изкарай ми хиляда примера за противното, но аз ще ти изкарам десет хиляди, които да потвърдят думите ми. И ти знаеш, че е така.

Самотата е за всички, които са избрали себе си пред всички и всичко.

Самотата е смотана.

Човек трябва да остава сам, но човек не трябва да живее сам.

Човек трябва да се познава, когато е сам, но не трябва да се стреми към самота. Обикновенно най-големите сбърканяци са самотни.

И дори симпатичните самотници, като Бриджит Джоунс, са жалка картинка, която спира да бъде жалка, когато намери своя Колин Фърт.

Самотата е неудобна. Като това да нямаш кола за известно време. Некомфортно е, но се оправяш. Таксита, пеш, градският транспорт, измисляш нещо, нали е за малко. Но не си вечно без кола, защото без кола просто не си е работа. Всички можем всичко, но за малко.

Самотата започва да те превзема и затваря в още повече самота, ако не я разкараш. Прави те егоист, прави те недиалогичен и те хвърля на страха, че няма да можеш да се споделиш с някой, който би ти нарушил самотата.

Хората бъркат самотата с комфорт. Самотата не е комфорт, а само самота.

Самотата не е за след 40. Защото хората, които познавам след 40, а даже и по-рано, колкото и големи щракалки да са, колкото и активен начин на живот да имат след шракането и активностите си, се прибират вкъщи. А “вкъщи” е “с някого” и “при някого”. “Вкъщи” не е дефиниция за място, а дефиниция за одушевеност в множествено число. Животът ни се променя, потребностите ни също, но устоите си остават и те са човешкият стремеж да не си сам.

Самотата е спирка, на която стоиш за малко, нулираш се, научаваш си някой урок, понякога – два, три, поглеждаш в себе си и продължаваш.