Вероятно си обърнала внимание на новините за нахлуването на тълпа почитатели на Тръмп в американския конгрес - Капитолия. Тъкмо ситуацията се беше успокоила и от същия адрес дойде новината, че се забраняват думите „тя“, „той“, „баща“, „майка“ и т.н. Конгресът налага концепция за преминаване към полово неутрални обръщения.

Много се замислих. Аз съм почитател на Америка, на техния дух и модерни тенденции, но това ми дойде в повече. Преди да вдигнеш кръвно, да ти кажа, че не става дума за забрана за използването на тези думи по принцип, а само в комуникацията в самия конгрес. Тоест, „вътрешнозаводски“ правила, но това не означава, че процесът и начинът на подобно мислене са повече оправдани.

Кое ме притеснява? Задължителността и нейната неумолимост. Не става дума за това, че който иска, може да се обръща към свой колега или колежка полово неутрално. Става дума за това, че всички са длъжни да го правят. Нарича се обратна дискриминация и грубо казано означава да оправдаеш агресията на малцинствата сега заради агресията срещу тях в миналото.

Тоест, понеже много дълго време половият неутралитет е бил напълно пренебрегван, сега е време той агресивно да бъде налаган. За баланс. Да, де, но тази концепция, особено с нейната задължителност е природно неестествена, опасна и тъпа.

Ние не можем да бъдем нещо по-различно от мъж или жена. Просто няма друга биологична и анатомична възможност. Можем да се чувстваме по различен начин, но това не предполага задължителност. Това предполага, бих добавил - изисква, толерантност към макар и странните виждания на някого към живота. Но не друго. Все едно аз да изисквам и да задължа другите да ме признаят за джедай и да ми казват „Учителю Симо“, защото аз се чувствам така. Нелепо е.

Разбирам, че хората с различна сексуална и полова ориентация имат нужда от приемане, но приемането не означава утвърждаване. Приемането може да бъде равнодушно вдигане на рамене или просто кимване. Все едно да кажеш на някой непознат на улицата, че имаш рожден ден и да очакваш да се зарадва колкото майка ти, да обяви денят за неработен и да ти подари кола. Най-много да каже „жива и здрава“ и да отмине. Ама ти не можеш да го задължиш да се радва на твоя празник, нали ? И няма да плачеш, като отмине същисаният човек, нали?

Приемането означава и приемане на неприемащите. Едно е да осъждаш, гониш, обиждаш и унижаваш хората, които не те кефят заради тяхната ориентация. Това е отвратително и просташко и то си се преследва от закона. Също така, дори и подмятането, въртенето на очи и пренебрежителното отношение, когато някой ти каже, че е гей, примерно, или, че не приема да е мъж, макар и да има мъжки полови белези, също е проблем. Но не можеш да задължиш хората да бъдат еднакво емпатични, възпитани и толерантни, защото липсата на възпитание, емпатия и толерантност не е престъпление, ако няма агресия, или унизително отношение.

Искаме или не, ние сме различни, а общия ни корен е, че сме „той“ и „тя“, а не „друго“, защото „друго“ означава нещо, което е невзрачно, безлично, безхарактерно и наистина безполово. „Друго“ казваме за това, което е останало след всичко останало. Не искам да бъда „друго“, защото съм мъж, баща, брат, син, надявам се един ден и дядо. И даже имам още по-шокиращи и „неприемливи“ черти в себе си – хетеросексуален, бял, работещ в нормална фирма, твърдо убеден, че земята е кръгла, вярващ във ваксините, вярващ в науката и ядящ месо. С две думи – малцинство без всякакви шансове за успех в живота.....

Конгресът на САЩ е голяма работа. Там работят образовани лидери, които действително могат и променят света. Но те са там и заради здравите корени, които обществото носи. Сигурно съм леко тенденциозен и малко заядлив, но съм добър в границите. А те са важни. И границите се нарушават тогава, когато много хора мълчат, че границите се нарушават.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

• Благодаря ти, Ковид!
• Проблемът с втория мъж и втората жена
• Изпепелени от любовта
• Любовта не е рационална и сърцето не тупти обективно
• За каква жена мечтае мъжът мечта