Чакайте, чакайте, не бързайте! Старомодни може да ви звучи нафталинено, ама дайте да се разберем. Старомоден мъж не значи някой с мустачките на дядо Стефчо, с набрилянтинена коса като Рудолф Валентино, с фрак и цилиндър, потропващ учтиво с бастона си, докато чака каретата.
Мъжът безспорно е визия, но и маниери. Още по-точно казано – възпитание. И маниерите не включват маниерност! Да знаеш кога да си закопчаеш копчето на сакото, как да придържаш вратовръзката си, за да не се топне в блюдото, докато се пресягаш да долееш чашата, как да придърпаш стола на дамата, за да се настани удобно, как да ѝ държиш връхната ѝ дреха, от коя страна да вървиш до нея на улицата, пред или зад автомобила да минеш, за да ѝ отвориш вратата, как недемонстративно да платиш сметката…това е висш пилотаж.
Ако ти се наложи, трябва обаче да го знаеш. Не че в ежедневието можеш да си позволиш да си навличаш якенцето, докато жената с теб се бори да налучка сама ръкавите на палтото си или се мъчи да се намести на стола в бистрото. И зная, че в много случаи възпитанието на мъжа зависи от това на жената. Ако тя бърза като пуле пред майка си да изрецитира на сервитьора какво точно иска да ѝ бъде поднесено, какво остава на горкия кавалер, освен да се усмихва извинително. Но пък при варианта да седиш и да слушаш какво си поръчва придружаващият те мъж, те принуждава да кимнеш ти извинително, че не, благодаря, за мен само чаша минерална вода. Не защото след това трябва да си делите сметката. За да не обидиш себе си, че си зле придружена.
Никой не се е родил научен. Като си спомня как докато е спряла колата и аз бързах да си блъсна вратата и да се изсуля гордо на тротоара… Е, след това ми се е случвало да си седя очаквателно, докато този с мен вече е запрашил към входа. Сега знам от кого какво да очаквам. И да си подбирам. Не само за да ми отварят вратите и да ме питат какво ще взема, преди да дойде сервитьора. Това са бегли подробности, с които заострям вниманието в не най-необходимата посока, просто за да обърнем внимание на старомодността, която не излиза от мода, когато не е предвзета, нищо повече. Нямам претенции, дето по всичкия етикет съм готова ей сегинка да пия чай с английската кралица – я ще се спъна в килимчето, я ще си изпусна краставичката от традиционните за тази церемония сандвичи, но пък си знам, че просто няма да ми се наложи никога, та съм спокойна относно евентуалното си орезиляване.
Но отношения с мъж, който се държи неуважително, не само към мен, а по принцип, който си позволява да повишава тон, да се цупи, да предявява нездрави претенции към дамата си или към околните, няма как да имам. Освен служебно-наложителни. Всяка жена изисква уважение към себе си и всяка жена уважава мъжа до себе си. Казах – въпрос на възпитание е.
Възпитание, което така сработва с годините, че не можеш да го преодолееш, дори и когато много ти се иска.
Тая па е много префърцунена, може да си кажете. Не, не съм. Представете си как пред киното този, с когото сте, ви подвиква: „Абе аре, кво се влачиш!“. Разтапяте ли се от удоволствие? Защото не е старомодно, а свръхмодерно?
В скоби – лошите момчета и мачовците са си направо от нафталина, но кой знае защо продължаваме да си падаме по тях. Жените знаем защо.
Миналото лято трябва спешно да се прибера в моето вкъщи, викам: „Скъпи, изкарай колата“, той тръгва да си търси дънките, аз бързам и му подхвърлям бермудите, с които е бил, докато сме бродили преди час из горичките край Панчарево, далеч от хорските очи и се блъскам в погледа, който ми хвърли, изричайки: „Как? Аз излизам с т е б!“ Мда, толкова млад, а вече старомоден…
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Когато искаш една жена завинаги, не се нахвърляш да я вкараш в леглото си начаса
- Скъпи господин ЩЕ, бъдеще евентуално няма как да стане сегашно продължително
- Въздухът и водата се прегръщат. Септември се е намърдал в багажника
- Старата ни любов стои тихо и кротко в ъгълчето на душата
- Пожелавам си август – подивял и разрошен
