Каква е тази нова мания, която е заляла всички социални мрежи – чрез мобилно приложение да се състаряваме, за да видим в аванс как ще изглеждаме в бъдещето? И аз го изпробвах, и да ви кажа – не съм особено очарован. Дядката в мен не е красавец. Очаквах да го докарвам поне до Ален Делон, а то...
Майтапът настрана, ама искам да попитам съвсем сериозно – допада ли ви това, наистина ли ви се струва смислено – да си добавиш едни годинки отгоре, ей така, предварително, без никакво усилие, без да си живял до шейсет, за да се видиш на шейсет, все едно щракваш с пръсти и магията се задейства. Трябва ти само един смартфон и си готов. Воала!
Гледам, че същата тази програма предлага и други екстри – гримиране, избор на прическа, даже подмладяване и още какви ли не глезотийки. Перфектният капан за и без друго суетната българска кифла! Защо да не ѝ дадем възможност да си сложи макиажа виртуално, да се увери, че ѝ отива или пък да провери как би й стояла мечтаната фризура, без даже да ходи на фризьор. Защо пък не?!Това според мен си е цяла маркетингова стратегия – да става още по голяма нуждата от изкуствената хубост, за която и преди съм говорил.
Номерът със състаряването обаче ме потресе – изведнъж цялата ми стена се напълни с бабки и дядовци, които в действителност са млади хора – мои връстници. Явно всеки човек изпитва любопитство към неизвестното. Може би подсъзнателно се боим от самия процес на стареене и искаме да изпреварим времето, да сме подготвени за мига, в който вече няма да имаме перфектен външен вид и опъната кожа.
Ще ми се да задам следния въпрос – (казвал съм ви, че мисленето ми е старомодно относно тия работи) – това не е ли поредното доказателство, че технологиите иззеха ролята на самата природа, с други думи – на Бог в нещата. Имам чувството, че скоро целият ни живот ще се задвижва от операционни системи и изкуствени интелекти. Не сега, де – след един век, да речем. Добре, че няма да съм жив дотогава. Лошото е, че вероятно ще съм се преродил. И ще трябва да живея сред преждевременно състарените си, дигитални събратя.
Не искам да бъда черноглед. Напротив – ето ви малко храна за размисъл. Не ви ли се остарява красиво? Не моментално и на снимка, а наистина. Когато моментът настъпи. Когато си извървите пътя. Ако питате мен – не е необходимо да се телепортирате там. Просто вървете напред и не се обръщайте, времето така или иначе минава, само след секунда, вече нищо не е същото. Така че, вземете да го оставите за малко това приложение и поживейте. Трудно е, зная, но може да опитате.
Още:
