Не знам дали някога ще развия толерантност към към безумните поверия, суеверия и съвети към бременните жени… слушах ги при първата си бременност, срещам ги и сега с втората и все още не мога да ги подминавам с лека неангажираща усмивка, а пораждат в мен най-малкото въпроси, често и възмущение.
Даже не искам да изброявам всички витаещи слухове и поверия относно бременната жена и най-вече какво трябва и не трябва да прави. Но няма как да подмина това с храната – да не казваш на бременна какво ядеш, че току виж ѝ се е прияло или че не трябва да си подстригваш косата, за да не се роди момченце с малка пишка или пък да „подрежеш“ късмета на детето.
Не мога да си обясня откъде водят началото си подобни глупости и защо изобщо битуват в наши дни, че да ни стресират допълнително.
Но може би най-сериозно негодувание будят в мен всичките вариации на
„Ама ти сега трябва само хубави емоции, НЕ СЕ ЯДОСВАЙ ЗА НИЩО, защото бебето усеща“.
Разберете ме правилно, нямам нищо против позитивните емоции, както и определено не обичам да бъда ядосана, стресирана или мрънкаща. Но според мен е невъзможно жив човек да бъде вечно усмихнат, спокоен и релаксиран, освен ако не е след лоботомия или на някакви тежки опиати.
Вярно е, че бременните следва да се щадят от силни и лоши емоции, за да не им се добавя допълнително безпокойство към така или иначе натовареният им със самата бременност ум (и тяло).
Когато обаче с укор им повтаряме, че не трябва това и онова, единственото, което постигаме, е да им вменим вина за емоциите им.
Бременността наистина е нещо изключително специално, но също така напълно нормално. Абсолютно всички човешки същества на този свят са се появили по един и същи начин, а именно - растейки в утробата на майките си. Това прави бременността не просто често срещано явление, а напълно нормално състояние, към което трябва да се подхожда с респект, но и без излишно паткосване.
Както и от бременните жени да не се очаква, че от днес за утре те могат да добият биволско спокойствие, да не се трогват от никакви ежедневни проблеми и пречки, още по-малко да се ядосват за каквото и да било, и най-вече да забравят личните си притеснения относно ембриона в утробата, тялото им, предстоящото раждане и още куп други подобни.
Съветът ми е, когато си говорите с бременна жена, да не изпадате в излишни съвети и най-вече да разказвате плашещи истории за бременността и ражданията на други жени, колкото и това да ви се струва интересна тема. Просто попитайте как се чувства и се въздържайте от пипане на корема ѝ. Все пак на вас самите надали ще ви стане приятно човекът насреща ви да започне да опипва тялото ви, същото важи и за бременната.
А всички поверия, суеверия и народни предания свързани с 9-те месеца износване на бебе, както и с раждането, си пожелавам да бъдат завинаги забравени.
