Созопол - да зарежеш мало(важните) неща в името на любовта

15.07.2019 11:00

Там, където времето не съществува, има едно синьо море, едно синьо небе и гларуси, които с ненаситни крясъци припомнят само най-хубавото, най-доброто. Устроени сме да помним положителното. Всичко лошо вълните отнасят със себе си далеч от брега.

Созопол е място, където минало, настояще и бъдеще не просто преплитат косите си. Това е градът, в който можеш да проумееш колко незначителни са тревогите и колко осезаемо важни са стъпките по мокрия пясък – всяка една от тях има история, всяка е отпечатък любов.

Виждам я в едно спретнато магазинче. Правят ми впечатление големите ѝ изразителни очи и шармантната рокля, която вее краища от юлския вятър. Продава всякакви екзотични предмети – малки неща, които пробуждат преклонението ни пред красотата. Повечето са внос от Бали – картини, лампи, бижута и шарени шалове са екзотичен фон на деня, който съм решил да прекарам в стария град.

Знаете за онези хора, които веднага припознаваме за близки. Тя е точно от тях, затова веднага завързваме приятен разговор за магазинчето, за стоката в него, за магията на Созопол, докато един любопитен гларус не спира да ни наблюдава от висотата на отсрещния покрив. Усеща, че го наблюдаваме. Харесва му да бъде част от общата картина на малката калдъръмена уличка.

Гларусите са най-приятните хитреци в компанията на хора, които споделят думи с усмивка.

До скоро е била адвокат в София. Любовта, обаче, променя живота ѝ на сто и осемдесет градуса, когато среща Него – мъжа на живота ѝ. Той е дете на морето и винаги е живял в Созопол. Тук се е научил да лови риба, да възпита мъжеството си и да се превърне в истински моряк – да е стабилен, но и романтичен; да е здраво стъпил на земята, но и да рее мисли в синьото на морето и небето.

Заради Него е напуснала столицата, зарязвайки кариера, близки и приятели. Сега е продавачка в това малко созополско магазинче, от което можеш да си вземеш нещо хубаво за спомен, нещо, което да ти напомня за безвремието, когато не съществува друго, освен състоянието на щастие.

Щастието е да зарежеш мало(важните) неща в името на любовта.

Купувам си една кожена гривна. Синя. Защотото самият Созопол е син, но не заради необятното море, а заради погледа ѝ. В този поглед припознавам именно онази любов, която ни кара да гледаме напред и надалече – към хоризонта, където синьото на морето и небето се сливат в едно.