Лято! Къде беше досега и защо закъсняваш? Такава силна нужда имаме от теб през цялата година, така искаме да ни е хубаво и топло, не само на телата, но и в душите ни. Така искаме да не си тръгваш толкова бързо.
Времето до теб винаги е толкова малко! И така изтича като пясък между пръстите ни! Това е защото ти, скъпо мое лято, си сезонът на безкрая! Единствен и неповторим! До следващия път, когато се появиш, сякаш никога не си си тръгвало. Идваш със слънцето. С изгрева. Залезът идва, но ти не си отиваш. Ти оставаш някъде вътре в нас.
Не играеш честно, скъпо мое лято! Твърди кратки са дните ти, твърде бързо минават, може би защото красотата в тях е твърде наситена и нямаме право да ѝ се радваме прекалено дълго. Затова толкова бързо отлиташ, както отлитат птиците на юг – отведнъж и без предупреждение. Носиш спокойствие и го посяваш вътре в нас за кратко, а после си отиваш и трябва да те чакаме цели три сезона. Така, както се чака любим човек, който някога ще се върне.
Ти никога нищо не обещаваш. Само ни даваш, даваш, даваш, даваш. Нищо друго не ни взимаш освен сърцето.
Искаш сърцата ни да са твои, искаш да ти принадлежат. И го постигаш, със своята безмерна топлота. На брега на морето ни е по-лесно от всякога да се влюбим, да се почувстваме свободни от цялото сиво ежедневие, което ни обгръща през цялото време, хваща ни в капана си и не ни пуска. Ние искаме да сме все толкова свободни и през останалата част от годината, но свободата си остава в рамките на лятото.
Говоря пълни глупости! Лятото не може да има рамки! То не може да се побере в рамка! Няма рамка с такива размери! Не съществува! Това е все едно да направиш опит да рамкираш любовта или страстта, или някое друго голямо чувство. Абсурд! Ще си останеш с рамката в ръцете, ще се чудиш какво да я правиш и накрая ще трябва просто да я изхвърлиш.
Лятото и любовта поразително си приличат, те не познават предели, ухаят на море и носят смях. Чист и истински смях. Този, който ти идва отвътре. Не защото ти е смешно, а защото си щастлив. Искаш да запазиш този момент. Да го запечаташ по някакъв начин. Затова решаваш да го снимаш. Ако питаш мен, направи друго – изживей го. Докрай и изцяло. Имаш още време. Слънцето едва е изгряло.
Още от автора:
- Изкуственият интелект и естественият контакт
- Крясъците в леглото намаляват крясъците в живота
- Има ли любов в очите, когато сексът свърши?
- Силният мъж не наранява
- Сърцата на смелите никога не замръзват
- Не заблуждавай мъж, към когото си студена, че го обичаш
- Не вярвай на жена, която лъжеш
