Михаела Петрова
Забелязах, че след всяка буря, дъното се променя.
Тук онзи ден беше дълбоко. Днес се гмурнах и се нагълтах с пясък – сподели ми наблюденията си мой приятел, докато газехме до колене в морето, за да стигнем до подходящата дълбочина за плуване.
Разбира се, този приятел е зодия Дева. Хората от другите зодиакални знаци в компанията, не бяха обърнали внимание на тази подробност. А дори някой да беше забелязал, че плитчината се е удължила, го е подминал като нещо маловажно. Ще влезем по-навътре, и готово. Важното е, че сега има слънце и не дремеш в караваната.
За мен, като една истинска Дева, това споделено наблюдение имаше стойност на просветление, което светна като крушка в главата на комиксов герой. „Ами, да... точно така е и в живота ни – в личния ни емоционален океан“.
Когато взаимоотношенията са слънчеви и спокойни, навлизаме в тях според характера си. Хората с по-силна мъжка енергия се гмурват още на плиткото. Или се засилват, за да го пробягат бързо и да се бухнат в студената вода, която след няколко размаха, става с прелъстителна температура. Онези с по-силна женска енергия, навлизат бавно, стъпват внимателно, за да не се порежат на някоя мида или да ударят педикюра в камък. Дават си време да свикнат с водата, тялото им да приеме разликите в температурата.
По-нерешителните, могат да се потопят само до бедрата и да решат, че това емоционално приключение им стига. Разхладили са се малко, разбрали са, че водата е студена. На контролирана сянка и регулиран кран в банята, без мокри бански, заради които могат да настинат яйчниците, приятните емоции са съвсем достатъчни. За тях плитчините са добре дошли. Колкото по-големи, толкова по-добре. Чувала съм ги дори да казват: „Така го разбирам морето“.
В плитчината могат да седнат на пясъка и водата да ги облива лежерно като във вана с морски соли. Прекрасно и полезно за кожата. Животът е хубав и на плиткото. Дори и според Дарвин, именно там се е случил преходът от морето към еволюиралите създания на сушата. Значи всичко е наред.
По-авантюристично настроените мацки няма да се откажат докато не стигнат там, където стигат мъжете. Дори и да умеят да плуват само жабешката, когато водата стигне до бедрата, ще съберат смелост да си кажат: „Хайде, стига съм се плацикала, хвърлям се в живота“. И ще задминат шамандурата. С по-бавно, но отмерено постоянство в намеренията. Някои обичат да си поставят цели. Например: „Ще влизам навътре, докато преброя до сто“. Опитните знаят, че ако навътре е 100, при излизане навън ще трябва да броят до 120 минимум. Когато се поемат рискове без да си умел плувец, силите трябва да се преценяват още в началото.
Жените, които плуват редовно и владеят няколко стила, си знаят възможностите и изцяло прескачат етапа с плацикането и плавното навлизане. Стигат до дълбокото и започват да плуват. Могат да бъдат много добри спасители от мъжете, защото характерната женска интуиция ще забележи отрано някой надценил се самохвалко, който навлиза в пространства, които не са за неговата опитност.
Но бурите са друго нещо. Забавно е да подскачаш на вълните, но само ако не влизаш навътре, защото силата на морето завлича повече отколкото изтласква. Големите вълни са за сърфистите в Оаху на Хавайските острови, Фиджи и Ботани Бей в Сидни. Не са за аматьори.
Говорим си за...
Същото е с емоционалните бури в живота ни. Често започват като вълни, които вдигат адреналина. Дори когато се случват много кофти неща, биохимията в тялото някак те напомпва и колкото и да е парадоксално, може да се почувстваш щастлив. Това е от прилива на сила, който се освобождава, за да можеш да се справиш. Истинският шок идва, когато ефектът му отмине и усетиш точно обратното – че си объркан и без абсолютно никаква сила. Че колкото и да е била силна и игрива приливната вълна, три пъти по – силно е било завличането ти навътре и че наистина са ти нужни специални умения и много добра концентрация, за да яхнеш онези вълни, които ще те изведат отново на суша, далеч от капана на стихията, която не се интересува от теб, а единствено от собствения си вихрен танц. Бурите са онези житейски моменти, в които разбираш колко си малък, независимо за колко голям се мислиш. И когато излезеш от тях, винаги си променен.
Тогава научаваш истинския смисъл на понятието „смирен“ - признал си правото на стихията да прояви силата си и си се доверил на милостта й да ти посочи изход. Такива изживявания завинаги променят вътрешните пластове на подсъзнанието, които управляват магнетизма в живота ни. (С думата „магнетизъм“ наричам онова, което привличаме и отблъскваме в живота си).
Понякога там, където си бил „дълбок“, труден за приемане, разбиране, незнайно как си станал плитък. По-мек, приемащ и разбиращ. А някъде другаде, където не ти е достигала дълбочина, е станало място, където онези, които се доближават до теб, могат да пропаднат. Ако не внимават или не са преминали през бурите, които учат на смирение и приемане.
Затова и всяка нова среща с приятели от дълги години, които си мислиш, че познаваш е различна. Особено, ако всички сте минали през различни бури и сте оцелели. Познавате се, но вече не е съвсем същото. Нито Вие сте същите, нито – те. И ако така се е случило, то е за респект. Красиво е, когато тази ваша, променена в дълбините си същност, отново донесе вдъхновение и мир в цикъла на следващи слънчеви дни.
Ето такива неща си мисля, докато отброявам 100 загребвания навътре в спокойното море и сто и кусур навън.
