Слагам подписа си под 2018-а. Това е една от моите години. Ще  я запомня заради това, че аз  я създадох такава, каквато я харесвам.

Има години, в които „натискаме“. Има такива, в които „издържаме“. И такива, които „понасяме“. Тези, които „създаваме“ са годините, в които сме скъсали с предишните три определения.

Рестарт или ново начало не са измеренията на „поредния проект“. Новото, само по себе си, вдига пеперудите в стомаха. Въпросът е дали някой те води в това начало или ти избираш да водиш в изборите си.

Накратко. И напълно честно. Преболедувах една дълга любов – Радио ФМ+. Дълго време вярвах, че една любов и легенда може да бъде по-силна от обстоятелствата. Не може. Обстоятелствата са … твърде ниска топка, за да ги споделям в коледното си разнежване с вас.

Животът е красив и щастлив, ако умеем да късаме навреме с това, което не можем да променим. И да застанем начело на … простичката вярност  в себе си.

Началото всъщност е скок в празното пространство, в което можеш да летиш или да паднеш. Важното усещане обаче е – нагласата. Тя  е:

Любов, любов, любов...

Към себе си и към смисъла. В свободния простор на летене и риск, всъщност се вдигат крилата. Разликата е между това някой да те вози и ти да  направляваш. Пеперудите в стомаха са нищо пред това усещане отново да се рееш в лекота и  свобода. Ти  избираш.

Това е моята 2018-а година. Скъсване и съграждане. Огромна енергия, сътворена от вярност към себе си и това, че ще срещнеш себеподобни. Споделеност в същината.

Разнежвам се от  хора, които градят света си и света изобщо. Откривам будители,  те  мен градят. Уча се да общувам отвъд ограничението  „различен“.

Но зная, че пътят ми е в „моето ято“.

2018 е година на скок, заради удоволствието от летенето. Кацнах  в БНР, програма Христо Ботев,  по вътрешна интуиция.  В момента усещането   е радост и възможности. Нищо че много ме плашехаJ  Основата е в нагласата.

Започваме собствен проект с Евелина Павлова и Елена Розберг, който наричам Предизвикателство, Привилегия и Приключение. Трите „п-та“ са и три пътя, три различни гледни точки и три избора, в които намираме една посока – към вас. Особено, ако сте търсачи на съкровища.

Подписът ми под 2018-а година е: избрах себе си, пътувам, намирам.

Благодаря си и на всички, с които сме по пътя.

Хубаво е да летиш в ято.

Още от Ива Дойчинова:

• Тате, стига ли ти пенсията?

• Западът е провинция, ако се вгледате обективно: какво им липсва на шотландците, което ние го имаме в изобилие

• Животът е изразено желание

• Най-важната среща

• В България обслужването е отмъщение

• Сърцето, приятелю, сърцето...