Не повдигайте укоризнена вежда, нито пък свъсвайте поглед. Най-нормална реплика, когато сутрин бързаш за работа. Или да се прибереш вкъщи.
Или да отидеш в най-близкото кафене и заедно с голямото мокачино да преглъщаш сладките нощи, разделящи горчивите дни.
Или да хукнеш по улицата към най-близката градинка, за да се полюлееш на някоя все още здрава люлка и да се радваш, че току-що си сложила край на нещо, което няма начин да е безкрайно.
Или… Коя каквото, репликата не е никак рядка, често съпругата излиза по-рано от съпруга си за работа. Може и така да се разбира, не непременно с нещо, което е осъдимо от моралната гледна точка, която демонстрираме пред околните, а всъщност ние си знаем леглата и чаршафите.
Което точно така трябва да бъде. Кой се рови в чуждото бельо? Този, който си няма свое – за смяна, за гладене, за мачкане, за събиране на топка и за изпъване без гънчица, блестящо бяло, на букетчета (ах, Лорка, ах, Федерико, „сякаш съм пила мастика и съм спала в легло от виолетки”!), сатенено, хладно, хлъзгаво, твое, споделено. Няма какво да се правим на кокони, на светици и на магарици, хайде холан.
Като разхвърляш едно легло, то естествено трябва да се оправи. Ако не същия ден (е, де, е,де, на всеки се е случвало, понякога и по седмица), то на другия или по-другия. Някой от големите беше казал, че съпружеското легло е място, в което най-малко се спи. Там се решават проблеми, там се обсъждат проекти, там се правят сметки какво е по-необходимо да се купи – нова плазма или съдомиялна. И двете могат да почакат – старата плазма си работи перфектно, ама да ударим земята комшията Крумчо, който си купува всеки следващ модел, щом излезе на пазара.
А съдомиялната е просто да ударим в земята комшийката Сийче, дето все кани на кафе, само за да те изчака да си го изпиеш, да издърпа чашката изпод ръката ти и да я пъхне в машината с префърцунена усмивка: „Ох, родих се, откакто децата ми я купиха….”. Децата й са едното в Германия, а другото в Австралия, идват си през две години за по три дни и Сийче всеки ден мие показно чуждите чашки от кафе.
А твоите деца са си при теб и трудно можеш да ги накараш не само да си измият чинията, дето са яли, ами и в мивката да я сложат. Та в крайна сметка парите отиват за ремонт на банята, която от двайсет години чака да махнеш старите очукани плочки и да сложиш душкабината, дето си купил на сметка преди петилетка и отлежава в мазето. Та докато в арената на леглото се разиграват такива гладиаторски битки и шахматни партии, съмнало и хайде пак в мелницата на делника. Идилийка, а? В поне половината легла на народонаселението е така. В другата половина…
Говорим си за...
В другата половина има самотни като пустини чаршафосани територии, огрявани от време на време от бликащите струи и слънчевите лъчи на някой оазис, който съвсем скоро се оказва поредния мираж. Има посипано с жарава пространство, нажежено до бяло, върху което танцуват и се сплитат страсти и пристрастия. Има хладната целебна белота на планински връх, от който виждаш следите си, довели те до покоряването му.
Колкото легла – толкова истории, трагедии, комедии, драми и фарсове, циркове и природни бедствия. Е, нали всичко това трябва все пак да се оправи? За да започне вечерта отново, да смени привичното с немислимо, да катурне възглавницата, да отхвърли завивката, да обърне гръб или да протегне ръка в тъмното… Да потънеш в съня или в нечие обятие. Да не мигнеш до сутринта от страст или от тревога. Да спиш като къпан или като заклан. Нощ след нощ. Сутрин след сутрин. Защото има една приказка, че не е важно кой иска да спи с теб, а кой иска да се събуди до теб.
И ти да се събудиш в очите му. Леле, малко пресолихме манджата откъм гъсто сиропирана романтика, ама така викат старите хора, а те обикновено се оказват прави. Та в зависимост от това дали в очи или до гръб сте се събудили, преди да затворите вратата зад гърба си, кажете „Скъпи, оправи след мен леглото!”. Нататък вече чудесно знаете какво да правите, нали? Важното е да няма неразбория зад гърба ви.
Вижте още от Маргарита Петкова:
- Колкото и да ти се иска – ти не си аз!
- Скрити съкровища от спомени, сладки записи на живота или просто усмивки от старите ленти
- Мъжът на тъпачката
- Не ти обещавам нищо!
- Не съм ти вързана в кърпа!
- Той си тръгна… Какво да правя сега?!
