Не, няма нито фонетична, нито смислова грешка. Реално погледнато предател може да ти е само човек, който ти е бил приятел. Който по някакъв начин ти е бил близък. Колкото по-близък, толкова повече предаващ те. Било от глупост, било от суета, било от прокраднала се завист, било от желание да те накаже, защото му се чини, че не му даваш това, което заслужава. Може да се изброява до безкрай.
Всеки ще си намери и мотиви и извинения. Аз винаги съм склонна да разбера скъпите ми предатели, дори да им намеря оправдания и да им простя. Не и да забравя. Мога да се правя на три и половина, да продължавам да общувам, все едно че нищо не е било, да викам възторжено „Обичам тееее!“ и „Ах, как се радвам да те видяяяя!“, да се прегръщам и да се мляскам най-приятелски, но който ме познава, знае че това е наказание. Защото поставяш предателя в шах с пешката, хвърляш му прах в очите, безочливите, и той се чуди какъв ход да предприеме. Ход няма. В шаха му викат цугцванг. Няма полезен ход.
В смисъл – може да продължи да мести хаотично фигурите, но това е патова позиция. Много обичам да протакам този момент, когато сам си обръщаш царят върху дъската. Колкото по-неразбиращ е този отсреща ти, защото предателят е вече срещу теб, макар си да мисли, че ти не забелязваш как ти е забил нож в гърба и че е минал метър, това просто е един бонус към партията. Ако, разбира се, ти се протака. А на мен почти винаги ми се.
Обичам играта, тя ми помага да разбера и себе си, да видя правилно ли съм допуснала този скъп човек в живота си, къде съм сгрешила, да си направя изводите за следващия път. Не, не съм песимистка, не съм мизантроп, лесна съм за общуване. На всекиго съм готова да подам отворена длан, да помогна, да сторя, каквото ми е във възможностите. Смятам, дето така е редно. Но. Много голямо но!
Не съм тъпа. Съжалявам, ако някой тъй е подходил към мен – абе тая е готина, тя ще ме тикне в кръга си, в позициите си, в сърцето си. Хеле пък да си помисли, че ще ми заиграе по тънките струни на сърдечната гъдулка, това най го обичам. И най боли като се скъсат тия ми ти тънки уж струни – перват като стоманено въже през ръчичките и душичките. Умалителните в случая са с мнооооого отрицателна конотация. В тоя смисъл приятелчета много, приятели – на пръстите на едната ми ръка.
Приятелчето, от мен да го знаете, е потенциално предателче. То е или ни риба, ни рак, или объркана душинка с комплекси от детството, или нахалитет, подскачащ и гърчещ се да е в угода на всички и в тяхна радост, че съществува. Не е виновно за това. Не е съвсем виновно. Вината му започва от момента, в който има възможност да стане човек, но го мързи да го направи, защото е влязло в тъпата си зона на комфорт. И вижда и света, и себе си като в криво огледало. Два пъти в живота съм чупила кривите огледала на влезли в сърцето ми, защото съм виждала, че е поправимо. Единият ми е приятел до гроб. Другият се изкриви още повече.
Все пак си пиша червена точка, една честна и почтена душа в този свят е велика награда за усилията ми и за самата себе си. Аз нито съм бог, нито искам да се правя на нещо повече от другите. Помогнала съм и ще продължавам да се опитвам, без да искам благодарност. НО!!! Ти си на ход, скъпи мой предателю. Знам на колко други дъски играеш. Знам колко слаб играч си и колко повече се издигаш в собствените си очи, докато местиш фигурите – ох, тук ще направиш дамски гамбит, там индийска защита, днес рокада, утре шахшех, кой като теб, нали, майсторче? ОК, ама все забравяш ендшпила. В тая игра е важен финалът. Ако не виждаш поне три хода напред, с подскачането от дъска на дъска доникъде не стигаш. После другите са ти виновни. Не, не са.
Предателчетата никой не ги долюбва. Щото днес този, утре онзи, с ножката, с ножичката, с ваклите очички, със скверната приказчица, с клюкичката, с отместването на погледчето… Я си огледай хубаво фигурите, де да знаеш, може да намериш полезен ход, ако почнеш от самото начало честно. Много ми се ще да перефразирам – не се прави на майстор, защото не знаеш кога срещу теб ще седне гросмайстор. И ще разбереш, че малките предателства към другите са просто най-голямото предателство към теб самия. Тогава вече можеш да се запишеш в кръжока по живот. Ако не ти е късно. На моята дъска вече е.
