Не може да не познавате поне един такъв. Обикновено са навсякъде наоколо, няма как да избегнете неминуемата среща с него. Не бе, наглед са си съвсем нормални, повечето дори симпатични, елегантни, добре изглеждащи, с дискретен чар, хващащи окото и привличащи вниманието. О, да, това го умеят.
Завъртат се около теб и нищо чудно да ти завъртят ума.
Не са глупави, владеят думите и жестовете, имат чувство за хумор, царе са на възпитаните комплименти и много добре премерения флирт. Безспорно са приятна компания и всяка средностатистическа жена би се почувствала поласкана в тяхно присъствие. Разполагат с набор от интересни истории, с които те разсмиват, забавни са, без да се правят на шутове, въобще приятни събеседници, умеещи да ухажват една дама по всички правила на бонтона, така че тя да се почувства поласкана. И – не целят да я вкарат в леглото, дори и ако не биха имали нищо против. Обикновено обаче нямат.
Този тип мъже просто искат да блеснат, да се окъпят в заслепените дамски очи срещу себе си. Няма лошо, суетата е един от любимите пороци според „Адвокат на дявола“, всеки от нас се отпуска в обятията ѝ, хайде да не се правим на по светци от папата.
Тъй че, дами, отпуснете се спокойно и във вихъра на галещите ухото думички, отговаряйте коя както умее и иска, водете преприятни разговори, смейте се и се наслаждавайте. До момента, в който започват да ви засипват изреченията в бъдеще време.
Тогава трябва да чуете предупредителната камбанка в ухото сред течащия поток на възторжените: „Ще те заведа да ядем най-прекрасното парфе в София“, „Ще ти купя одеяло с ръкави, за да ти е топло през зимата“, „Ще се запишем заедно на курс по португалски“, „Ще ти покажа нощното небе над любимото си място в Родопите“, „Ще извървим заедно Ел Камино“, „Ще те науча да рисуваш върху порцелан“, „Ще… ще… ще…“ – прекрасно и вълнуващо бъдеще време, в което като едното нищо може да се възторгнеш, че а-ха – а -ха станало някак си красиво настояще.
Само дето бъдеще евентуално няма как да стане сегашно продължително. Щото за всичките тия „ще“-та си се изисква бая време.
Да не говорим за подробности от рода на къде и дали все още някъде правят парфе в София, пък макар и не най-хубавото, или като как ще извървиш около 800 км, все едно пеш, на кон или с колело, при условие, че за това си трябва най-малкото здрав опорно-двигателен апарат и добра подготовка за сурови условия на преход, настрана финансовата страна на въпроса, пък на всичкото отгоре като капак, обещаващият се изпуска да сподели, че изпитва ужас от летене и никога не се е качвал на самолет.
Ама всичките тези обещания звучат толкова красивоооооо! Галят ухото, галят егото, галят, каквото там ти харесва да бъде погалено. Важното е да не ги взимаш насериозно. 'Щото са много хлъзгави и ще те подхлъзнат към напразни очаквания. Ако толкова си го закъсала, та да се копчиш в някакви „ще“-та. Пък били те и очарователни. И обикновено са, няма какво да се лъжем. Но нека не се самозалъгваме.
При мъжа, който предполага някакви неща с теб, „ще“-та няма. Има действия в сегашно и единствено време.
Скъпа, вика Скъпия, докато вади светлосиньо одеяло с ръкави и ме загръща с него (изобщо не знам откъде и кога го е намерил), не знам дали обичаш парфе, но днес видях в една малка сладкарничка, взех две порции, момчетата казаха, че правят всеки ден. И пуска „Пътят към Сантяго“ на Емилио Естевес, за когото малко хора знаят, че е син на Мартин Шийн. Вървим си по пътя ние със Скъпия и ядем малиново парфе, прегърнати в одеялото – моята ръка в единия ръкав, неговата в другия.
Симпатичният господин ЩЕ се върти в студената си постеля.
Още от автора:
-
Въздухът и водата се прегръщат. Септември се е намърдал в багажника
- Старата ни любов стои тихо и кротко в ъгълчето на душата
- Пожелавам си август – подивял и разрошен
- Потънаха ти гемиите? Радвай се – има на какво да стъпиш!
- Ю като юли, Ю като лЮбов
- Коя щях да бъда, ако не ми се беше случил?
- Юни седи пред запалената камина
- Всяко време е време за любов
- Паля колата и идвам!
