Александър Петров
Ще ми ядеш ушите!
Нямах нищо против, предвид перфектната ушна мида, която има приятелката ми, но все пак… имах странното чувство, че вечерята ни няма да са малките й ушаци…
Май се беше поизнервила малко и отиде в другата стая. Нямаше как да знам дали причината е в този въпрос, който постоянно задавах, но помня, че същата вечер порцията ми се състоеше в няколко стръка рукола, отлежаваща в хладилника от 3-4 дена.
Сега ще си кажете „Ами, вземи сготви ти, бе, готоване! Жената не е създадена да обслужва мъжа“.. Аз готвя, бе хора, готвя... ама ми е трудно да измислям какво. Това е феномен – да се карам с приятелката си, защото нямам против да сготвя, обаче не можем да измислим рецептата.
След като приключих с руколата, отидох при ушите на гаджето си и с нея проведохме сериозен разговор:
- Това ли ще ни е животът от тук нататък? Да се чудим какво да ядем? – почти през сълзи, но умираща от глад, ме попита тя.
- Ами, за да живеем трябва да ядем бе пиленце, неизбежни са тези разговори! – прималял, позеленял, но мъдър отвърнах аз.
- Не искам да се превърнем в Мими и Ники, дето се разделиха заради някакви битовизми…
- Е, те се разделиха, защото тя го замеряше с чинии, това не е точно битовизъм…
- Да, ама накрая Ники си излизаше баш бит…Както и да е, не искам животът ни да се върти около храната и около това какво има да се върши вкъщи – върна се на темата тя.
- Казваш това, само защото си чела или някой ти е вменил, че битовизмът е лошо нещо! На мен пък ми доставя страшно удоволствие да си споделям дома с теб, да се грижим заедно за него, да мием зеленчуците паралелно в двете мивки, които си купихме, за да можем да прекарваме повече време един с друг. А и да става по-бързо салатата. Всичко с теб ми харесва. Освен да мислим какво да готвим, разбира се, ама... то не може само цветя и рози. Същото мислиш и ти, сигурен съм, защото те познавам!
„Уверявам те, че най-важното от всичко е да не си създаваме грешни идеали и да не се опитваме да се променяме според наложени от други хора мнения и фалшиви стандарти за успешен съвместен живот. Защото тогава наистина ще се избием!“
На следващия ден след работа й подарих солница. Вечерта спах на дивана.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от Александър:
