Скарлет Йохансон на 34 – Отмъстител, секссимвол, суперзвезда - Авторите

Години преди марката „Marvel“ да се превърне в синоним на финансов успех по киносалоните, филмовото студио тепърва подбираше изпълнителите на главните роли в споделената си филмова вселена. Крайният резултат се манифестира под формата на 630-те милиона долара, които „Отмъстителите: Война Без Край“ регистрира като приходи само след 3 дни по кината в цял свят.

Но през 2009 година, когато студиото бе продуцирало само два от 19-те си излезли дотук филма и само един от тези два – „Железният човек“ – бе регистрирал задоволителни постъпления, хората в ръководни позиции в Marvel усилено търсеха суперзвезда, която да присъединят към разширяващата се поредица.

Още от Авторите

Тогава не можеха да си позволят да подпишат с име като Бенедикт Къмбърбач за главна роля във филм поради финансовите изисквания на звезда от този калибър. Не, Marvel трябваше да открият популярно лице, което да внедрят във филмовата си вселена в поддържаща роля, за да се възползват от комерсиалната стойност на това лице, без да му плащат хонорар като за главна роля... поне в началото.
Тогава Marvel заложиха на Скарлет Йохансон. Достатъчно е да ви върна към цифрите, които изписах в първия параграф, за да потвърдя, че залогът им отиде за правилния човек.

През 2009 година, когато е обявено, че тя ще играе ролята на Наташа Романоф, позната още като Черната вдовица, във филмите на Marvel, Скарлет вече има изградена репутация на страхотна актриса. Тя става звезда още от ранна детска възраст с участията си в ленти като „Сам вкъщи 3“ и „Повелителят на конете“ с легендарния Робърт Редфорд.

Но за разлика от много деца актьори, които не успяват да преминат успешно към следващия етап от кариерата си, звездата на Скарлет остава на холивудския небосклон със забележително постоянство. Актрисата неусетно преминава към роли във филми за по-възрастни зрители с появи в лентата на София Копола „Изгубени в превода“ и историческата романтична драма „Момичето с перлената обеца“ на Питър Уебър.

Изпълненията ѝ неизбежно привличат вниманието на Уди Алън, с когото Скарлет работи заедно върху филмите „Мач Пойнт“, „Сензация“ и „Вики, Кристина, Барселона“. Между 2003 и 2006 година актрисата получава общи четири номинации за „Златен глобус“, критически връх в кариерата ѝ дотук.

Безупречните ѝ представяния ѝ донасят възможността да работи и с още известни режисьори като Брайън Де Палма и Кристофър Нолан. До 2009 година Скарлет на практика изиграва почти всички вариации на традиционните женски роли в жанровете на комедията и драмата. Тогава, именно с ролята на Наташа Романоф, която актрисата изиграва за първи път в „Железният човек 2“, филмовата ѝ кариера преминава в следващата си фаза.

През текущото десетилетие, наред с изявите си във филмите на Marvel, Скарлет по всяка вероятност е сритала повече задници на големия екран от всяка друга жена на планетата. Тя изпълнява главната роля в „Люси“ на Люк Бесон от 2014 година, научнофантастичен екшън по оригинална идея, който регистрира смайващите приходи от над 450 милиона долара при скромния продукционен бюджет от 40 милиона, и то без да бъде римейк, адаптация или продължение на каквото и да е друго произведение на изкуството.

Говорим си за...

Логиката диктува финансовия успех на лентата да бъде приписан именно на изпълнителката на главната роля, особено предвид факта, че критическите отзиви за филма не са особено позитивни. По този начин Скарлет окончателно се нарежда сред имената в Холивуд, които са способни да уредят финансирането и заснемането на даден проект просто с присъствието си. Излишно е да казваме, че този звезден ешелон традиционно е доминиран почти изцяло от мъже.

Скарлет не спира да впечатлява и критиците с ролите си в по-малки, независими продукции като експерименталната научнофантастична драма „Под кожата“, в която актрисата играе извънземна жена, която изучава човешкия род в поредица от случайни срещи из Шотландия. Изцяло вокалното ѝ представяне в „Тя“ на Спайк Джоунзи пък провокира немалко критици да призоват американската Академия да я номинира за поддържаща женска роля.

Във филма Скарлет изпълнява ролята на безплътния изкуствен интелект Саманта, в който главният герой на Хоакин Финикс се влюбва. Опитният филмов критик на списание Rolling Stone Питър Травърс изразява възхищението си от представянето на актрисата, която успява да придаде „мили, сексуални, загрижени, манипулативни и стряскащи“ нюанси в нужните моменти от своето гласово представяне.

Също толкова ефикасно и провокативно е и гласовото ѝ изпълнение като змията Каа в „Книга за джунглата“ на Джон Фавро, който излезе преди две години. През настоящата година Скарлет вече изигра Черната вдовица в „Отмъстителите: Война Без Край“, който по всяка вероятност ще остане най-касовият филм за 2018-а, а по-късно се очаква да излезе и новата, все още неозаглавена комедия на експерименталния независим режисьор Ноа Баумбах, в която Скарлет ще играе главната роля наред с Адам Драйвър.

Ако сте отворили тази статия в търсене на препоръка за хубав филм със Скарлет Йохансон, то моята работа вече е свършена – всяко едно от изброените дотук заглавия си струва да бъде видяно, а ако се питате кой от филмите на Marvel с нейно участие е най-добър, бих ви препоръчал Captain America: The Winter Soldier, неадекватно преведен у нас като „Завръщането на първия отмъстител“.

Ако ли пък сте отворили материала в търсене на информация за личния живот на звездата, то аз не съм правилният автор за вашите интереси. Знам само, че е била омъжена за Райън Рейнолдс през миналото десетилетие и за бизнесмена Роман Даурияк през настоящото – клюките, заобикалящи тези факти, ме интересуват твърде слабо.

Ако ли пък търсите в тази статия обяснение на това какво прави Скарлет Йохансон световен секссимвол, сигурен съм, че снимковата селекция на колежката Вяра Иванова е достатъчно красноречива. Но ако трябва да се произнеса по този въпрос просто като мъж, а не като филмов критик, смятам, че едно от основните неща, които правят Скарлет Йохансон секси, е фактът, че тя го знае.

Във всяка нейна поза пред камерите и фотоапаратите, във всяка нейна усмивка, намръщване или физиономия, във всяка нейна шега, дори в различните тонове на гласа ѝ се крие непоклатимото, неоспоримо усещане, че това е жена в пълен контрол над заобикалящата я среда, която е наясно с ефекта си върху околните. Тя в никакъв случай нямаше и да бъде толкова уважавана и награждавана актриса, ако не познаваше впечатленията, които възпроизвежда около себе си, и не можеше ефективно да ги контролира пред камерата.

Знаменитостите реагират по всевъзможни начини, когато в Интернет изтекат техни голи „селфита“. В изблик на смехотворна, почти евангелистка праведност Дженифър Лоурънс обвини целокупното население на мрежата, че е взело участие в „колективното ѝ виртуално изнасилване“, когато това се случи на нея. Други просто пренебрегват подобни инциденти или намират сили да се пошегуват с тях.

Когато това се случи на Скарлет, тя адресира ситуацията само веднъж – с едва загатната усмивка и съвършено сериозните думи „Знам от кои ъгли изглеждам най-добре“, след което продължи да прави хитови филми. Истината е, че няма ъгъл, от който Скарлет Йохансон да не изглежда добре.