Скандинавската култура става все по-популярна из нашите географски ширини, но за скандинавската мода не може да се каже същото. Тя е прекалено различна и нетипична за родния естетически вкус.
Българката и нейните съседки по държави изпитват подсъзнателна нужда да носят дрехи и обувки, които ясно да подчертаят (или да създават илюзия за) щедър бюст, тънка талия, добро дупе, стройна и най-вече слаба фигура. Аксесоари, прическа и грим подпомагат постигането на целта.
Поривите да излезеш на разходка из центъра “неглиже” се задушават моментално от страха “какво ще кажат хората?!”
Разбира се, в това няма нищо лошо. Винаги съм била на мнение, че жените трябва да се поддържат най-вече заради себе си и собственото си самочувствие. Но не трябва да се прекалява и обсебва от външния вид.
Когато се сблъсках с модата в Дания, осъзнах, че аз вече съм достигнала това ниво на обсебване.
Не можех да спра да зяпам с учудване жените по улиците колко безгрижно се разхождат с широките си панталони, огромни маратонки, дълги палта без талия, кожена чанта през рамо и коса, вързана сякаш чистиш прах вкъщи. За мен изглеждаха така, сякаш са се обличали на тъмно в магазин за втора употреба.
Постепенно обаче скандинавската мода се избистри пред мен и осъзнах, че датчанките имат стил и то доста добър.
Основният стълб в него е търсенето на удобство. Широките дрехи и маратонките властват в датските гардероби.
Дори принцеса Мери, съпругата на кронпринц Фредерик – бъдещ крал на Дания, носи маратонки на официални събития, ако теренът е неудобен за токчета.
Всъщност, маратонките са нещо като модна религия по скандинавските ширини. Конкретна тенденция няма, но мога да кажа, че преобладават удебелените платформи и светлите цветове.
Датчанката има поне няколко чифта маратонки, които с гордост носи навсякъде и почти винаги в комбинация с рокля.
Полите и роклите от своя страна никога не са къси, а поне до коляното и издържани в модел “прегърни ме”.
Любопитното е, че кимоното държи устойчиво присъствие в датската мода. То е останало “наследство” от Японизма, оказал сериозно влияние в скандинавското изкуство и култура от 19 век. Всяка уважаваща себе си датчанка, особено ако е в 30-те си години, има поне едно кимоно в гардероба, а най-търсени са винтидж моделите. Дизайнерите и модните къщи тук се надпреварват в опитите си да задоволят търсенето на кимона, предлагайки прекрасно разнообразие от модели, текстури и десени, а цените се държат високи.
Няма как да пропусна да отбележа космонавта. Да, точно така, същата дреха, с която обличат малките деца – от глезените до брадичката, с цип отпред, а много често и с качулка, тук е сред топ 3 любими облекла на датчанките за студено време.
Доста съм разсъждавала как това модно течение ме кара да се чувствам и дали бих му се поддала в някакъв момент. Изводът ми е, че не знам. От една страна жените в подобни гащеризони-якета ми се струват странни, от друга определено изглежда топло за зимата и предпазващо от пронизващия скандинавски вятър.
Думата на датски за този тип дреха е flyverdragt, което в буквален превод ще рече “костюм за сняг”, както и “костюм за летене”. Мога да кажа, че изключително точно отговаря и на двете значения.
Като противовес на тези “космонавти”, опаковащи цялото тяло, рязко излиза устойчивата мода на голите глезени. Зиме, лете, сняг, дъжд, вятър – няма значение, гордите датчани се носят на велосипедите си, разголили глезени, сякаш кожата им някаква никаква чувствителност.
За финал нека споделя и няколко думи за Седмицата на модата в Копенхаген, която се проведе от 29 януари до 1 февраури 2019 г. и представлява едно от най-големите модни събития на Скандинавието.
Темата на тазгодишното издание бе устойчива мода или иначе казано ползване на рециклирани материи, дрехи втора употреба и т.н., което е типично скандинавско, но доста смело модно решение, като се има предвид, че световната мода се “издържа” основно от налагането на нови тенденции всеки сезон, съответно насърчаване купуване на повече дрехи, обувки и аксесоари от клиентите.
Както обаче вече съм споделяла, датчаните не си падат по консуматорската култура (припомнете си тук), затова и темата на Седмицата на модата в Копенхаген бе така радушно прегърната от местните дизайнери.
На ревютата се показаха смели модни решения, които действат като сътресение за класическия европейски моден вкус и едновременно с това са свеж полъх, “проветряващ” отдавна застиналия на късите поли и вталени рокли средностатистически женски гардероб.
Това е и което харесвам на датската мода – правила няма, важното е да ти е удобно и да изразиш себе си, като може да си сигурен, че дори да излезеш с долнището на пижамата си в комбинация с дълго палто и лачена клъч чанта, никой няма да те гледа странно и да съди стила ти. “Какво ще кажат хората” тук не важи, защото хората предпочитат да гледат в собствения си живот и да не хабят време и енергия, обсъждайки другите, особено пък когато става дума за мода.
Мисля, че не би навредило да приложим този модел на мислене и към нашия светоглед и да не позволим да се превръщаме в роби на модата или хорското мнение.
Още от Лилия Дюлгеров:
-
Разбира се, че искаме и заслужаваме цветя и подаръци (или за нещастната българска жена и цветята)
-
Животните не са деца и децата не са животни
-
С усмивка на уста и цигара в ръка: по-забавната кралица (за която обаче не знаем много)
-
Държавата, в която няма нужда да купуваш дрехи (защото ще ти ги подарят!)
